Опасно разделение

Петдесет и пет минути продължи речта на сирийския президент Башар Асад, в която той категорично обяви, че няма намерение да се предава. Обръщението му бе често прекъсвано от бурни аплодисменти на привържениците на сирийския лидер. Асад обаче силно разочарова опонентите си, които очакваха той да бъде доста по-смирен в първото си от половин година насам публично обръщение. Световните агенции бяха разпространили предварителна информация, че в речта си сирийският лидер ще предложи на воюващата срещу него опозиция примирие, което да бъде контролирано от наблюдатели на ООН.
Нищо такова не се случи. Вместо това Асад призова за по-силен отпор срещу бунтовниците, които нарече предатели, терористи и марионетки на Запада. Сирийският президент бе категоричен, че с тях той няма какво да преговаря - може да се разговаря само с покровителите им от Запад. Той все пак предложи план за урегулиране на тежкия конфликт в страната, включващ реформи, правителство на националното съгласие, референдум за нова конституция.
Опозицията обаче от своя страна е категорична - никакви преговори: президентът трябва да подаде оставка и да напусне страната.
През последните дни дори имаше доста спекулации къде точно трябвало да се укрие Асад. Предричаха му живот във Венецуела, при приятеля му Уго Чавес. Сирийският президент обаче няма никакво намерение да бяга, заявявайки, че "ще живее и ще умре в родината си".
Асад има къде да се укрие и в Сирия - цялото крайбрежие на страната, разделено от основната й част с планини, е населено с президентските единоверци - алавитите. Ако нещата наистина потръгнат съвсем зле - той винаги би могъл да се укрие там. А опозицията едва ли ще тръгне да атакува тези места - силите не й достигат.
Този вариант обаче заплашва Сирия да бъде разделена на сунитски изток и алавитски запад. А това означава, че без външна помощ войната в страната скоро няма да свърши. Проблемът е, че засега тази помощ повече прилича на намеса. Западът не крие симпатиите си към сирийската опозиция и неодобрението си на Асад. Евросъюзът дори побърза вчера веднага след обръщението на сирийския лидер да подчертае, че единственият начин за преодоляване на конфликта е незабавната оставка на президента. Не Европа обаче трябва да решава кой да управлява Сирия.
Междувременно положението в тази страна се влошава с всеки изминал ден. Тези дни ООН обяви, че в Сирия жертвите надхвърлят 60 000 души. Наблюдателите смятат, че те дори са повече, просто няма как да бъдат преброени всички убити.