Мръсна дума ли е възпитанието
Училището боледува от криво разбрана демокрация
/ брой: 14
Доц. Петко Кръстев
Днес взаимоотношенията и взаимодействията между училището, семейството и обществото имат твърде различни модуси, противоречия, съответствия и несъответствия, определящи и наложени зависимости, отношения на хаос или подреденост.
Време е да кажем съвсем откровено - вече 20 години училището живее хаотично и саморазрушително. То боледува от криво разбрана демокрация, от безпардонна всепозволеност, в резултат на което думите училищен порядък, обществен ред, дисциплина, благоприличие, трудолюбие, честност и национална гордост за много подрастващи се превърнаха в мръсни думи.
Не малко ученици по време на междучасията се обиждат с неприлични думи, често размахват юмруци, запалват цигара още пред вратата на училището. Нараства броят на учениците и техните родители, които си позволяват да унижават учителите, опитват се да ги купят, а в някои случаи и ги заплашват. Това превръща голяма част от нашите възпитаници в тълпа от хора без добродетели и ценностна система.
Причините? Ще си позволя да посоча само няколко, подредени по степен на значимост.
1. За възпитанието на подрастващите пречи това, че обществото все още няма общоприета, пълна, ясна и точно формулирана възпитателна цел. Към целта "за всестранно и хармонично развитие на личността" се отнасяме не само критично, но и пренебрежително. По въпроса и днес се отстояват (обосновано или не) твърде различни педагогически виждания: че училището няма възпитателни функции, а оттам няма нужда и от възпитателна цел; че възпитанието с цел само по себе си е своеобразно насилие над детето; че за неговата ценностна система и поведение отговорност носи семейството и религията? (църквата).
2. Допуснахме да се противопастави свободата на личността (на подрастващите) на контрола, взискателността и търсенето на отговорност при възпитанието. Подценихме, че тези подходи се намират в диалектическо единство, че разпокъсването и противопоставянето им води или до педагогическа диктатура, или до анархия, както в училището, така и в семейството и обществото.
3. Тревогата (по мое изследване на 78% от родителите) е, че последните двадесет години педагогическият диалог с тях бе преустановен и че имат невероятна нужда от нова, актуална педагогическа информация по отношение възпитанието на подрастващите в демократичното общество.
4. Ще си позволя да споделя, че потребността подобна подготовка касае не само родителите, но и не малка част от учителите. Това е въпрос на квалификация, която в последните 20 години се разпадна. Затова днес учителите се възприемат не като педагози (учители-възпитатели), а като учители-специалисти (по литература, математика, биология и т.н.).
Има още една причина, посочена от шефката на Синдиката на българските учители Янка Такева, която с удовлетворение споделям, че "за деца, които не желаят да трупат академични знания и да ходят на училище има (както е в Холандия и Испания) занаятчийски и вечерни училища, специално съобразени с тези деца, където да усвояват професия и специалност. Целта е всеки, който има интерес, да има и спокойствието и възможността да учи, а останалите, когато осъзнаят потребността от учене, винаги ще могат да продължат обучението си.
В заключение. Няма европейска цивилизованост без ред и дисциплина. Това на българина не му харесва, но се налага! В една правова държава е редно законът да се уважава и да се спазва, защото трудно се променят младите, когато станат възрастни!
За да се преодолеят тези тревоги, изходът е само един - нуждаем се от национална дискусия (дори стратегия) за възпитанието на подрастващите, която да предшества приемането на новия закон за училищното образование.
Предлагам на училищните настоятелства в Кърджалийски регион (по подобие на няколко общини в страната) да създадат сдружения на председателите на училищните настоятелства за обсъждане на актуални образователни проблеми, формулиране на обща позиция, съвместни действия и преди всичко за активизиране на педагогическия диалог с родителите.
И второ, по подобие на Съюза на учените в България, клон Кърджали да възстанови изоставените функции на дружество "Георги Кирков", като сформира група от лектори-педагози (съвместно с педагогическия филиал в Кърджали) по актуални проблеми на образователната политика.