Летни вируси

Факт е, че да излезеш в отпуск по болест, не е незаконно. Работодатели обаче често подлагат този факт на съмнение, подозират шашми с болничните сред заетите при тях работници. Вроденият им скептицизъм и търсенето на теле под вола вероятно идва и от това, че лесно може с приятелски настроени лекари да се разболееш по време на черешова кампания примерно в Кюстендилско. Но изключенията не са правилото, а работодателите хич не си дават сметка в каква среда работят наетите, по колко часа на денонощието, с какво се хранят, почиват ли или не и т.н.
Бизнес проучване на БТПП показва, че 26 на сто от мениджърите се оплакват, че заради болнични и липса на кадри компаниите им пропускат да реализират по-добри резултати. В същото време проучването сочи, че цели 68 на сто от служителите в различните сектори обичайно в летния сезон почиват само от 5 до 10 дни. Дали това е достатъчно, за да се разтовари човек след тежка работна година, няма и нужда да се спори. Но пък и при тези доходи работещите надали могат да си позволят повече отпуска. И се връщат като недоклани в службата. Явно усилията тук трябва да са двупосочни - работниците със своите законови права и работодателите със своята отговорност не само в гонене на печалбата - нещо, което често им изиграва лоша шега. Защото не проявяват истинска грижа на стопани на фирмите и тяхната дейност, която всъщност вършат хората в тях. За да няма напрежение и психическо, и физическо. Вече не е задължително шефовете на фирмите да правят план-графици за отпуските най-вече през лятото, но нищо не пречи за малко повече внимание към това кой кога ще почива, достатъчно ли е и как да се нагоди процесът на работа в компаниите. Въпрос на мениджмънт, както би казал добър специалист в "Труд и работна заплата" някога. Колкото до болничните, от бизнеса отново не пропускат да се ожалят колко много им тежи, че първите три дни са за сметка на работодателите... Дали тук не е заровено кучето?