Кяр или бъдеще?
/ брой: 137
Всички партии предизборно повтаряха, че образованието ще им е приоритет. Кое образование обаче и какъв приоритетът? Щото Николай Василев ни обясни, че идеята на ИТН е свиване на публичния бюджет спрямо брутния продукт, а това означава свиване и на разходите за образование. Приоритет ли е - приоритет е, само че с обратен знак.
Образователният синдикат "Подкрепа" поиска вчера парите за училищата да се увеличат от под 4% сега на 6% от БВП, а учителските заплати да се вдигнат с 10% до края на годината. Правилно, само че при ГЕРБ заплащането на педагозите бе вдигнато, но паралелно бе предизвикан чудовищен дисбаланс, защото учителите на учителите - учените, останаха с много по-ниски заплати от начинаещия педагог дори. Нещата са тясно обвързани във веригата образование-наука, затова едно нейно звено не може да бъде "лъснато" на парче без мисъл за другото. Защото веригата се къса, ако се разединят звената ѝ.
Колкото до премахването на порочното правило "парите следват ученика", т.е. на делегираните бюджети, такава кардинална за образованието реформа може да се окаже възможна в новия парламент. БСП е категорично "за" премахването ѝ. Стига да не надделеят пак неолибералните позиции на други партии. Негативните последици от финансирането на бройка ученик доведоха до ликвидиране на стотици малки училища у нас, последвани от обезлюдяването на стотици селища. Синдикатът настоява финансирането да зависи и от паралелките, от физическата среда и от броя на учителите във всяко училище. Въведеното при ГЕРБ доплащане за малки училища не върши работа - общините продължават да искат закриване на школа, които са им "икономически неизгодни". А на демографската ни катастрофа не ѝ пука за "икономическата изгода". Кярът се превръща в крах.
Прехвърлянето на учителстването към втора категория труд също е обосновано и разумно, понеже от хаоса и демонтирането на човешкото съ-общество у нас учителите са сред най-потърпевшите. Т.е. сред най-потърпевшите е гарантирането на бъдеще за децата ни.