Как да разпознаем дивеча?
Някои от тях се "преобличат" според сезона, което трябва да знаят ловците
/ брой: 168
Стамен Христов
Животните, които стават плячка на хищниците, трябва да умеят добре да се крият. Който не може да направи това, или да се защитава, загива.
Цветът на животните, за да бъде защитен, трябва да съответства на околната среда. През зимата земите, които се намират на север, се покриват със сняг и много от северните животни обличат бели кожуси. Заекът-беляк има ръждивосив цвят и затова през лятото трудно може да се забележи, а късно наесен сменя лятната си козина с белоснежна шуба. Случва се да не падне сняг чак до януари и тогава - тежко му на преоблечения заек: и ловецът, и лисицата го забелязват отдалече.
Снежната яребица е ръждивокафява през лятото, точно какъвто е цветът на покритите с мъх блата, където обикновено гнезди. С настъпването на зимата цялата става бяла, с изключение на отделни черни пера по опашката. В пустинята и през зимата, и през лятото има само пясък. Затова пустинните животни (камилата, куланът, скачащата мишка, песъкливката) през цялата година имат еднообразен сивожълтеникав цвят на козината.
Това, че окраската на животното наподобява фона на околната среда, не значи, че е намерен единственият начин да се излъже врага. В природата е разпространен широко и друг начин - "противосянката". Когато художникът рисува някакъв предмет, например кълбо, той използва сенките. Отгоре пада повече светлина и горната част на кълбото е нарисувана по-светла, а колкото се слиза по-надолу, толкова по-тъмни стават тоновете. Кълбото придобива обем, става релефно и се вижда отдалече. Животните, напротив, трябва да бъдат по-малко забележими и сенките при тях са разположени по друг начин.
Редуващите се по тялото на животното тъмни и светли ивици или петна, гледани от определено разстояние, се сливат и придобиват различни оттенъци на сивия цвят. Зебрата на Грант има черни ивици на бял фон. Отгоре те са широки, надолу се стесняват и на корема съвсем изчезват. По същия начин са разположени ивиците върху тялото на ивичестата хиена и на торбестия вълк. При гепарда и токачката тъмните петна по гърба са едно до друго, отстрани се разреждат и в долната част на тялото напълно изчезват.