Къде зимуват раците

Едни от най-интересните обитатели на водоемите у нас са правите раци, които са разпространени повсеместно в потоци и реки както в равнините, така и в планините.
Населяват също езера, блата и язовири, където има достатъчно укрития - дънери, коренища, подмоли, камъни. Някои видове правят дупки в глинените и земни брегове. Не се срещат единствено в басейни с тинесто дъно.
Чувствителни са към температурния режим на водата, но съществуват успешно в диапазона от максимални летни температури 15 до 28-30 градуса за някои езерни видове. При необходимост могат да мигрират по суша на близки разстояния.
Храненето им включва всякакви растителни или животински останки, но ловуват също така дребни риби и безгръбначни.
Езерният рак достига на дължина 15-20 см. Цветът на тялото варира в зависимост от средата - от зелен до сив, от тъмнокафяв до почти черен, дори син. Бронята му е зърнеста или с малки шипове. Обитава езера, реки и потоци, като е намиран и на 100 м дълбочина. Изключителните му деликатесни качества са причина да бъде изкуствено развъждан.
Речният, наричан още благороден рак, е малко по-дребен, на дължина достига 15-18 см. Цветът му е червенокафяв, но може да е черен или син, червен или розов. Бронята му е зърнеста. При благоприятни условия живее повече от 20 години.
Обитава предимно реки и потоци, но се среща и в езера и блата с множество укрития. Също се развъжда по изкуствен начин.
Каменният или поточен рак достига до 12 см, но обикновено е по-малко от 10 см. Цветът му е кафяв до маслиненозелен. Бронята е гладка. Обитава потоци, ручеи и горните течения на реките в планинските райони. У нас е намиран до 1700 м надморска височина. Повечето му популации са малки и изолирани, като е доказано, че дори групи от под 10 индивида могат да съществуват години наред. Той обаче няма стопанско значение поради малките си размери.
Нека припомним, че срокът на забраната за улов на езерен рак е от 15 октомври до 15 май, а минималният му размер е 8 см.