Акценти
Изтриване на паметта
Неблагодарниците се оказаха твърде много
/ брой: 88
Осъзнаваме ли, че вече 75 години живеем в мир? Най-дългият в историята на човечеството.
Явно не си даваме сметка за това. И със сигурност не знаем и не можем да си представим ужаса на войната, защото не сме я преживели. И дано никога не се налага да го узнаeм.
Затова трябва да сме благодарни на онези, които с цената на подвига и саможертвата направиха този мир възможен. На Червената армия, на руския народ, които изстрадаха победата над хитлерофашизма, понасяйки най-голямата тежест. Благодарни!
Обаче неблагодарниците се оказаха твърде много. Човешката памет има свойството бързо да забравя. Особено когато услужливо й се помага. Когато цялата пропагандна западна машина е задействана, за да бъде пренаписана историята. Когато политическият слугинаж е мерило за поведение.
Под натиска на САЩ българското правителство в лицето на външния ни министър подписа срамна декларация, като по този начин се включи в кресливия хор на хулителите на Русия. Жалкият опит за пореден път да бъдат демонстрирани верноподанически чувства към американските господари е гавра с историята и паметта на поколенията.
Ще подпише ли външният ни министър декларация срещу САЩ във връзка с бомбардировките над Хирошима и Нагазаки, нападенията над суверенни държави като Югославия, Ирак, Либия, репресиите срещу американските комунисти, цветнокожи и инакомислещи през 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век?
Червената армия е освободителка, защото освободи света от кафявата чума. Това е факт. А ако има нещо, с което трябва да се гордее България по време на Втората световна война, това е антифашистката съпротива и участието ни във втората фаза на войната срещу Германия. Останалото е срам, колкото и съвременните манипулатори на историята да се опитват да го оправдаят.
Срамно е също, че откровени лъжи, полуистини и бели страници учат по история нашите деца и не знаят почти нищо за Втората световна война, а и не ги интересува. Тя е твърде далеч от тях и западните манипулатори на съзнанието успешно си вършат работата по изтриването на паметта.
Нека децата ни се вгледат в документалните кадри от Втората световна война: в битките, сълзите от раздялата с близките, ликуването от победата. Неподправените лица на обикновените хора, понесли тежестта на войната. Родени не да се бият, а да се трудят; не да рушат, а да създават. Има ли лъжа в техните белязани от ужаса на войната лица? Има ли интереси? Единственото, което жадуваха, е мирът. И се гордееха, че го постигнаха. Можем ли да го разберем с нашето вече изкривено еснафско съзнание?
Няма да карам политиците ни да гледат, защото те отдавна са заслепени от Златния телец.
Гледах концерт по една от руските телевизии по случай 75-годишнината от Деня на Победата. В него участва и българинът Филип Киркоров. Заедно с баща си изпяха песента "Альоша". На екрана отзад вървяха кадри от посрещането на руските войски у нас, от слизането на партизаните. Каква ирония! Днес официалната българска държава отрича всичко това. Политиците ни са мижитурки, които драпат да се докажат с поредната глупост и да останат още малко на власт. Истинските политици са хора като Филип Киркоров, които с таланта си и с гласа си отстояват и воюват за истината.
И си мисля колко от младите българи знаят песента "Альоша"...
Но вината е наша, че допускаме години наред тази гавра с историята.
Затова оставката на външния ни министър е най-логичното, което трябва да се случи. Както и оставката на кмета на столичния квартал "Лозенец", поискал премахване на паметника-костница на съветския войник и преименуване на улици, носещи имена на руски герои.
Вгледайте се още веднъж в изстрадалите лица на хората, понесли тежестта на войната. Вгледайте се в лицата от снимките на Безсмъртния полк. Те ни задължават да запазим паметта.