Имперски сериал по османски сценарий
Турция налага прагматична регионална политика, която не се нрави на САЩ
/ брой: 263
В продължение на шест десетилетия след създаването на НАТО една от най-важните за организацията страни - Турция, неизменно следваше указанията на Вашингтон, бе сигурен и надежден съюзник. Но напоследък тя утвърждава нов подход към проблемите в района и с дипломацията и действията си недвусмислено показва, че поставя на първо място собствените си интереси и че променя вектора на външната си политика. С това тя предизвиква неприкрития гняв на старшия партньор. Характерен за политиката й в последно време е, по думите на американски анализатори - "неоосмански" подход. По-точно е обаче да се каже, че управляващата ислямистка партия следва курс, предначертан от създателя на светската турска държава Кемал Ататюрк...
Напоследък Турция дръзко се опъва на САЩ, като поставя условия за евентуалното си съгласие на нейна територия да бъдат разположени елементи на противоракетния щит (ПРО). Турските власти биха се съгласили, известиха медиите в Анкара, при условие, че бъде изградена натовска, а не американска система за ПРО, която да гарантира сигурността на всички страни-членки на алианса и страната да не бъде считана за фланг на НАТО, както беше по време на студената война. Анкара настоява също в документите по създаването на ПРО да не фигурират конкретни държави - Русия, Иран и Сирия, с които Турция активно си сътрудничи. Лидерите на страната напоследък често твърдят, че не виждат заплаха от своите съседи.
Завоят на 180 градуса, който Турция прави в политически план, намира израз и в пренареждането на списъка на страните, които тя смята, че застрашават нейната сигурност. Този списък бе наречен "червена книга" и както твърдят експертите от Heritage Foundation (американски консервативен фонд), тя отразява сближаването на Анкара с Иран и други недолюбвани от САЩ страни. Списъкът се попълва регулярно от Съвета за национална сигурност, ръководен вече не от генералите, получили лъскавите си пагони в "Уест поинт", а от управляващата ислямистка Партия за справедливост и развитие. САЩ не крият загрижеността си от факта, че Турция вече е премахнала от "червената книга" Русия. Нещо повече - премиерът Ердоган, както писа "Ню йорк таймс", още преди руско-грузинската война през август 2008 г. бил предложил на Владимир Путин проект за "Платформа за стабилност и сътрудничество в Кавказ", в която не се предвижда място за САЩ, нито за която и да е държава от ЕС. С това той припомня и факта, че Турция на Ататюрк е сред първите страни, признали съветска Русия.
През последните няколко години Русия и Турция развиха широко партньорство в сферата на енергетиката - над 60 процента от потребяваната в Турция енергия е от руски източници. За няколко години стокообменът между двете страни отбеляза гигантски скок, достигайки 38 милиарда долара. Подобряването на климата в турско-руските отношения бе предшествано от неуспешния опит на Анкара да създаде своя сфера на влияние в държавите в Централна Азия. Това развитие бе съпътствано от регулярни визити на високо равнище в Анкара и в Москва. Предпоставка за засилване на руско-турските връзки на чисто прагматична основа бе и влошаването по това време на турско-американските отношения. Преди инвазията на САЩ и Великобритания в Ирак през март 2003 г. Турция отказа категорично американската армия да използва нейна територия за военната операция в Северен Ирак. Това беше първият случай на непослушание от страна на Анкара след десетилетия на безропотно и безпроблемно стратегическо сътрудничество със САЩ. Междувременно преговорният процес на Турция с Европейския съюз забоксува - амбициите на Анкара за членство в ЕС очевидно помръкнаха. Турция се почувства излъгана от Европа и потисната от Америка. Има и още едно особено важно обстоятелство - Русия съжителства от векове с мюсюлмани в Централна Азия и Кавказ и познава добре морала, нравите и хитростите им, докато бившите западни метрополии едва в края на колониалната ера след Втората световна война започнаха да приемат имигранти от Изтока. Но те, както наскоро призна и Ангела Меркел, не са интегрирани и живеят откъснати в свои общности, потъпквайки идеята за мултикултурна Европа.
Най-значимо от геополитическа гледна точка е ревизирането на турската политика в Близкия изток. Анкара постави бившия си стратегически партньор в района - Израел, в "червената книга", обозначавайки го като "силна заплаха" за нейната сигурност. Както известиха турски и израелски медии, неотдавна директорът на турското разузнаване Хакан Фидан заповядал да се прекрати сътрудничеството с израелските партньори от Мосад. Турско-израелските отношения започнаха да се влошават рязко през януари 2009 г., когато на световния икономически форум в Давос Ердоган се нахвърли с остри думи срещу израелския президент Шимон Перес. През май т. г. Анкара застана зад ислямистката организация, отправила цяла флотилия в подкрепа на "Хамас" в ивицата Газа. Тогава израелски командоси атакуваха флагманския кораб "Меви мармара" и убиха 9 турски ислямисти.
Геостратезите във Вашингтон не дооцениха всички негативни последици от войната в Ирак. След окупацията му американците се заеха с преобразувания в богатия на петрол Иракски Кюрдистан. Това предизвиква опасения в Анкара, която от 25 години води война срещу сепаратистите от Кюрдската работниическа партия (ПКК) в Източна Турция. Възможността да се създаде в крайграничния турски район в Северен Ирак независима кюрдска държава, буди големи страхове в Анкара. (В Анадола живеят около 18 милиона кюрди, стремящи се към обединение с своите иракски сънародници, които са над 6 милиона.)
Независимо от членството си в НАТО Турция разви много бързо връзките си с арабските страни и Иран след идването на власт през 2002 г. на Партията на справедливостта и развитието, ръководена от премиера Ердоган. Това съвсем не значи, че Турция е на път да скъса отношенията си със САЩ и с ЕС. Във Вашингтон смятат, че Анкара действа, водена от проислямистка идеология. В отговор Турция заявява, че тази преценка е погрешна и че страната е противник на ядреното оръжие в района както в Иран, така и в Израел. Ердоган обвини страните, противопоставящи се на споразумението Иран-Турция-Бразилия от 17 май за размяна на ядрено гориво, подчертавайки, че те "завиждат на "дипломатическия успех" на двете динамично развиващи се страни, все по-активни на международната сцена. "Турция и Бразилия, с инициативата си, отнемет водещата роля на световните сили, които преговарят безуспешно с Иран по въпроса за спорната му ядрена програма, коментира Франс прес. САЩ са най-разтревожени от конфронтацията между Турция и Израел, обвиняван от Ердоган в "държавен тероризъм". Във Вашингтон дори смятат, че Анкара изоставя стремежа си за присъединяване към Европейския съюз и се нарежда сред ислямските съперници на Запада. Тя активизира дипломацията си и на Балканите...
"Ню йорк таймс"
За САЩ вече възниква въпросът, формулиран от анализатора Стивън Кук "Как да задържим турците в тяхната пътека?" От гледна точка на Турция обаче тя просто установява своята позиция в собствения си заден двор - проблемен регион, характеризиращ се от години със смутове, отчасти заради американската политика. Турция също така търпи разочарования в неуспешния си поход към ЕС. "Независимо от това какво говорят, САЩ не могат да свикнат с променящия се свят, в който второстепенните сили искат да имат глас в регионалната и в глобалната политика. "Това е нашето обкръжение и ние не искаме неприятности. Американците правят поразии, а ние трябва да стоим и да пазим багажа", заявява Соли Йозел преподавател по международни отношения в университета Билги в Истанбул. Днес Турция е жизнена, конкурентна демокрация с икономика, която би се наредила на шесто място в Европа. За разлика от Йордания и Египет, които разчитат изключително на американска помощ, тя е финансово независима от САЩ.
Външният министър Ахмет Давутоглу казва, че икономиката е в центъра на новата турска политика. Икономическата взаимозависимост е най-добрият начин за постигане на мир. През 90-те години навсякъде около нас имаше сериозно напрежение и Турция плати висока цена за това. Сега искаме да установим мирен ред около нас", заявява Давутоглу. Но това виждане води до търкания с Вашингтон, особено във връзка с Иран, единствения алтернативен енергиен източник за Турция след Русия. Зад търканията между САЩ и Турция стои по-големият въпрос за подхода към кризите в Близкия изток, твърди авторът на книгата "Пренастройка: Иран, Турция и бъдещето на Америка" Стивън Кинцър. Турция призовава за преговори, докато Вашингтон се стреми към санкции. "Турците казват на САЩ: "Студената война свърши. Трябва да възприемете подход на по-голямо сътрудничество и ние можем да помогнем. САЩ не са готови да приемат това предложение", заключава Кинцър.