Златна година за златното цвете на България

Розоберачите си припомниха приказката за златната река тази пролет. Противно на всички други стопани собствениците на розови градини се радваха на поройните дъждове, защото те са благодат за златното цвете на България - маслодайната роза.
От години цветовете в градините не са били толкова много. Дъждът направи "реколтата" щастие за всички розоберачи, а и за страната, защото тази година специалистите очакват тон и половина от уханното розово масло, символ на България по света. Розоберачите пък ще се радват на повече доходи от гледаното с много любов и труд цяла година цвете.
През минали години изкупната цена на килограм от розовия цвят рязко спадна. Сега обаче нивото й отново достигна стойности от преди десетина години. Докато миналата година изкупната цена за килограм бе слязла до малко над един лев през тази година тя рязко скочи до 2,20-2,30 лв. Това е рязък скок, тъй като е имало години, в които цената е падала и до 80 стотинки за килограм.

На благодатния дъжд се радват и берачите, наети от собствениците на градини, тъй като при скока на цената те получават с по 10 стотинки повече за набран килограм, отколкото миналата година, или 60 стотинки. Набраните килограми зависят от площта на розовата градина, но грубо всеки ден от една средно голяма градина излизат между 60 и 120 килограма розов цвят.
Тежестта на чувалите с розови листа зависи и от периода на сезона. Обикновено той продължава около половин месец, като в началото и в края розовите цветове са по-малко. В пиковите дни килограмите нарастват, но заедно с тях и трудът на розоберачите.

 Той никак не е лесен

Часът е 5,30, най-късно 6,00 сутринта. За непривикналите на селска работа това е посред нощ, но розоберачите стават и без часовник. За кафе има време, а чистият въздух и носещият се аромат на рози убиват нуждата от горчивата напитка. Всеки, брал някога през живота си от ароматното цвете, знае как да се приготви. Защото не си е шега работа, колкото и привлекателно да изглежда. Не за друго, а понеже в ранните часове розовите градини очакват стопаните си, поели всяка капка от дъжда.
Затова в ранни зори в градините розоберачите се запътват облечени почти като за есен - задължително непромокаеми обувки, пуловер и яке. Дъждобранът също не е за изхвърляне. Само няколко часа по-късно обаче настъпват високите температури на лятото, а към обяд жегата вече е доста уморителна. Тук идва мястото на тениските, потниците, много вода за пиене и задължително шапка.

 Обаче всички усилия си струват

защото знаем, че където и да отидем в чужбина, най-оригиналният подарък е мускалчето с розово масло.
Светът продължава да се интересува от българското розопроизводство. Търговците вече искат от страната ни по 1500 килограма годишно розово масло, което се получава от близо 30 000 декара градини с розови цветчета.
Сега страната ни разполага с почти половината от тази площ. Нови над 8 хиляди декара са засадени през последните години. Ако се задържи такова темпо, през следващите години България може да достигне желаните 30 000 декара.
Засега световните купувачи най-напред идват в България, защото тук розоберът започва по-рано, но после проучват и ситуацията в Турция, след което решават откъде да купят ценната ароматна течност. За килограм розово масло, извлечено от цветовете, се плаща към 4 хил. долара. Близо един тон розови цветчета са необходими за килограм розово масло.
В миналото розовите масиви се изпълвали с берачи още около 4 ч. сутринта. Розовите цветове   се събирали в плетени кошници, за да може цветът да диша. На дървен тънък прът се закачвали по две пълни кошници и поставени на рамото, розоберачите ги отнасяли на мястото за събиране.
За да се откъсне, цветът се хваща с ръка и леко се накланя. От движението той сам се отчупва от стеблото. Бере се с малката зелена дръжчица под него, не само листата. Царица роза се нарича малкият цвят, останал на храста след пиковия момент на розобера. От мястото на откъснатия цвят поникват нови клончета, от които също ще цъфтят рози.

Работа, работа, но без веселба не може

Всички знаят за Казанлък и неговата Царица роза. Стрелчанската царица обаче по нищо не й отстъпва, а трудът на собствениците на розови градини също не е по-лек от този на розоберачите в Казанлък.
Известният национален балнеолечебен курорт Стрелча е разположен в южното подножие на Същинска Средна гора сред живописна котловина в долината на река Стрелчанска Луда Яна, на 475 м надморска височина, на 41 км северно от Пазарджик, на 60 км северозападно от Пловдив, на 14 км източно от град Панагюрище, на 24 км южно от Копривщица и на 100 км от София.
Стрелча е удобна изходна база за посещения на редица забележителни природни и исторически обекти: средногорските първенци Богдан, Буная и Вълк, туристическите комплекси "Бунтовна", "Барикадите" и "Оборище", градовете Хисаря и Карлово. А на всичко отгоре си има и розови градини. Затова тук всяка пролет организират празник на розата.
Той започва с ритуала "Розобер" в розовите градини край Стрелча. Пъстрите шевици на сукманите и везаните ризи се сливат с цветовете на гюловите храсти. Ведрото синьо небе се оглася от народни песни и свирни. От градините тръгват ритуални каруци, обсипани с розови цветчета, които демонстрират предаването на гюла в розоварната. С много веселба от градините с рози празникът се пренася на централния площад в китното градче Стрелча. Тук настъпва най-веселата и най-трепетна част за младите стрелчанки - коя ще бъде избрана за Царица на розите. Традицията да се празнува Денят на розата в Стрелча датира от 1996 г.


Началото - в Индия и Египет

Отглеждането на маслодайна роза със стопанска цел е започнало в Индия и Египет. В Европа традицията за отглеждането на розов цвят и добиването на розово масло идва през ХVI век, а у нас търговията с розови продукти започва през ХVIII век.
Век по-късно се оформя известната Розова долина в района между Карлово, Казанлък и Стрелча. Години след това розовият цвят добива такава популярност, че по света на цветето се гледа с все по-голяма почит и това си личи по розариумите в различни точки на земята. Сред прочутите розови градини са тези в Словакия, Япония, Нова Зеландия. Прочута е и градската градина на розите в Рим.
Легендите разказват, че най-красивата жена на света - Лакшими, се родила от розов цвят от 108 големи и 1608 малки розови листенца. Според закона в древна Индия на този, който донесе роза на владетеля, се изпълнявали всички желания. Още старогръцкият историк Херодот пише, че най-хубавите рози растат по земите на траките.


Истински еликсир при 300 вещества с полезни свойства

Розовата вода е истински еликсир за кожата и има безброй полезни свойства. На първо място обаче е страхотното почистващо действие не само заради липсата на химия, а защото е подходяща за всеки тип кожа. Българската розова вода получава най-висока оценка по света, затова и много производители на козметика използват точно розова вода в продуктите си.
Освен за кожата тя помага и за релаксирането на тялото - стига само да сипете малко във водата във ваната.
Искате бързо по-дълга и здрава коса - решението пак е в маски с розова вода. Зa козметиката се използват само най-здравите и свежи цветове, което гарантира качеството на продуктите.
В състава на розовото масло има повече от 300 вещества с полезни свойства. То действа антибактериално и антиалергично. В комбинация с витамини А и D серумът стимулира окислителните процеси и неутрализира неприятното действие на свободните радикали. Българско розово масло има в най-скъпия парфюм на света Her Majesty на Клайв Кристиян. Флакон от 500 мл от него струва 195 000 евро.

Маска за лице с розова вода

Смесете 1 с.л. глина и розова вода до получаване на необходимата консистенция. Нанесете на лицето и след 15-20 минути изплакнете обилно с топла вода. Маската стимулира клетъчните функции и предотвратява образуването на бръчки. Подходяща е за нормална и мазна кожа. Вместо глина може да се използва бирена мая на прах.

Подхранващ лосион за коса

Прави се от 100 г розова вода, към която се добавят 10 малки ампулки витамин С. Преди употреба е добре шишето да се разклати старателно. След това сместа се втрива в корените на косата с лек масаж. На финала се разресва, за да може лосионът да се разнесе и към краищата. Не се изплаква. Добре е да се прави всяка вечер, докато шишето се изпразни.

 
Чай, сладко, локум, че и ракия

Освен в козметиката розите се използват масово и в кулинарията. Тичинките им се изсушават и от тях се прави чай, който действа успокояващо. От листенцата рози се вари сладко. При запек от него може да се приема по 1 чаена лъжичка сутрин на гладно. Редовната консумация на сладкото прави кожата по-бяла, чиста и блестяща. Локумът от рози е сладко изкушение, известно не само в България, но и в чужбина.
Розовата ракия е вторичен продукт от дестилирането на розовото масло. На някои места се използват казаните, в които то е добивано, прибавят се плодове и се варят до получаване на концентрата.