Журналистът трябва да е честен

АЛЕКСАНДЪР МАНОВ е роден на 16 октомври 1928 г. в Лом. Като дете със семейството си се премества да живее в София. Завършил е български език и литература в СУ "Св. Климент Охридски". В следвоенните години работи в Министерството на войната, а после и в Комитета по спорта. Манов е работил в редица вестници, издавани от военното министерство. Паралелно с това е помагал, първо на добра воля, по-късно - с официална заповед на армейски ген. Добри Джуров, на спортните клубове на ЦСКА. Така е почти до неговото пенсиониране. В момента Сашо Манов е директор на Музея на спортната слава на ЦСКА. На този пост е от 2000 г. Бате Сашо, както с любов и уважение наричат доайена на родната спортна журналистика, е баща на две дъщери и дядо на четирима внуци, които живеят и работят в България. На 16 октомври той чества 85 години и 65 години журналистическа дейност.

"Преди години нямаше такова разделение - агитките на двата големи отбора заедно сядаха на трибуните - цесекар до левскар. Това днес не може да се види"

- Г-н Манов, как и къде започна вашата журналистическа кариера?
- Имах удоволствието да работя в Министерството на войната и Върховния комитет за физкултура и спорт непосредствено след Втората световна война. Така по онова време се наричаха Министерството на отбраната и Министерството на младежта и спорта. После повече от 40 години работих във в. "Народна армия", след промените "Българска армия". Трудно е човек да определи съдбата си, но ако си взискателен, можеш да постигнеш това, което искаш. Най-важното е да си честен към себе си, а като журналист - и към своите читатели.
- Вие бяхте ли честен към своите читатели?
- Да, категорично. Разбира се, като всеки човек и професионалист и аз съм имал своите грешки и трудни моменти, но те са били не толкова фатални - спорове с колеги и редактори, и др. подобни. Грешки в професията и към Българската народна армия никога не съм имал. Работил съм предимно в МНО. Помагал съм и на други медии и колеги, но не съм бил другаде на щат. Получавал съм награди от конкурси, организирани от тях - и на "Работническо дело", и на Радио "София".
- От кого сте се учили и кого учихте през тези години?
- Мой учител в професията е Симеон Василев, който за съжаление е покойник. Журналистите от старата генерация го помнят. Друг, от когото съм се учил, е Иван Делчев, ръководил спортния отдел на в. "Работническо дело". Учил съм много журналисти, които бих определил като хора от средната генерация - например Михаил Делев, генерален секретар на Асоциацията на спортните журналисти. При мен е работил Красимир Димитров, сега завежда службата за връзки с обществеността към ММС, както и настоящият генерален директор на Българското национално радио Радослав Янкулов, Гаврил Гаврилов - заместник главен редактор на в. "Земя". Дано тези, които не споменах, не ми се разсърдят. Винаги ми е било приятно, когато се срещам с мои по-млади колеги.
- От висотата на вашите 85 години и 65 г. журналистическа дейност можете ли да направите паралел между журналистиката преди и след 1989 г.?
- Не искам да правя подобно разделение - преди и сега. Ако мога да кажа нещо, то е, че аз съм с малко по-старо възпитание. Изработено е от дългогодишния ми житейски и професионален път. Приветствам младата журналистика със своите идеи, но според мен й липсва добре обоснованата собствена позиция по даден проблем. Мнозина от по-младите колеги като че ли смятат, че журналистиката, и спортната в частност, започва от тях.
- Как вашият път се преплете с ЦСКА?
- През 1948 г. работех във Върховния комитет за физкултура и спорт. Колегите ми по онова време ме насочиха към едно помещение близо до храм-паметника "Св. Александър Невски". Там се помещаваше ЦДНА. Тогава началник беше майор Сашо Николов, който впоследствие стана главен редактор на в. "Народна армия". Така започна моето сътрудничество с ЦСКА. Работих във вестника, издаван от МНО, и помагах на ЦСКА.
През 1956 г. за мача ЦДНА - "Динамо"-Букурещ за Купата на европейските шампиони (сега Шампионска лига) подготвих малка брошура. Това е първата брошура за спортно състезание у нас. Посещавах мачове на ЦСКА в чужбина. Така се зароди идеята да се създаде пресцентър към отбора. Сигурен съм, че беше първият пресцентър към спортен клуб у нас. 
През 1957 г. бе създаден БСФС, а аз започнах да издавам списание "Спорт на село". То просъществува 2 години. След него постъпих на работа във в. "Димитровски воин", вестникът на Първа армия. Там работих 3 години и министерството ме прехвърли на работа във в. "Народна армия". Това се случи през далечната 1960 г. През 1964 г. станах член на Съюза на българските журналисти. А преди това, през 1962 г., министърът на отбраната ген. Добри Джуров издаде заповед, с която бях задължен да пътувам навсякъде с футболния отбор. Това може да се смята за официална заповед за назначението ми за пресаташе на ЦСКА. Поставихме началото на издаването на тимовите листове на футболните отбори. Дотогава имената се пишеха на един лист и той се залепяше на нещо като информационно табло.
- Колко години продължи това сътрудничество с ЦСКА?
- През 1994 г. Илия Павлов, който по това време беше президент на клуба, ме извика и ме попита какви са възможностите да напусна МО и да отида в ПФК ЦСКА. По това време вече военните се бяха оттеглили от футболния клуб, той юридически беше оформен по други закони като акционерно дружество. Аз му отговорих, че трябва първо да говоря с ръководителите в МО. Не беше трудно - предстоеше ми пенсиониране. Така, след като се пенсионирах, започнах работа в ПФК ЦСКА.
- Какви асоциации предизвиква у вас изразът "вечно дерби"? Какво можете да разкажете за историята на тези мачове?
- Много повече от 100 мача са. В първите години, а и почти винаги, футболистите се подготвяха много внимателно за битката на терена. Като домакини винаги сме се старали гостите да се чувстват максимално комфортно. Преди години нямаше такова разделение - агитките и на двата отбора свободно си купуваха билети и заедно сядаха на трибуните - цесекар до левскар. Това днес не може да се види. През 70-те години в някои вестници започнаха да излизат статии за "кръвните врагове" ЦСКА и "Левски". Медиите дамгосаха най-популярните ни и най-успешни отбори за "кръвни врагове".
- Какво си спомняте от злополучния мач на ЦСКА и "Левски" през 1985 г.? По-младите запалянковци само са чували, че на този мач двата отбора се сдърпаха много сериозно на терена и им бяха наложени драстични санкции - отстраняване и забрана за футболна дейност на играчи от двата отбора, разформироване на клубовете и преименуването им на "Средец" и "Витоша".
- Двубоите между ЦСКА и "Левски" винаги са били посрещани и очаквани с голям интерес. През 1985 г. на финала за Купата на Съветската армия Костадин Янчев от ЦСКА се сдърпа с играч на "Левски", но сега не мога да си спомня кой беше играчът на "сините". Съотборници и противници се опитваха да охладят и нажежат страстите едновременно. Съдията Ахмед Яшаров (Аспарух Ясенов) се намеси бързо, но недостатъчно ефективно. Това направи Секретариатът на ЦК на БКП. Наказани бяха играчи като Христо Стоичков, Боби Михайлов, Наско Сираков. Двата отбора бяха преименувани на "Средец" и "Витоша". Манол Манолов-Симулията, Бог да го прости, бе сменен на треньорския пост от Серги Йоцов. Негов помощник пък стана Димитър Пенев. Но той много малко остана на този пост. Пенев застана начело на отбора, от който тогава излязоха футболисти като Христо Стоичков, Любослав Пенев, Емил Костадинов. Серги Йоцов се занимаваше повече с административната дейност. Запалянковците обаче продължаваха да викат "ЦСКА" и "Левски", напук на директивите на властта.
- Как се промени дербито между "червени" и "сини" след 1989 г. и кои са най-големите победи и най-големите загуби от и на ЦСКА към "Левски", които вие помните?
- Привържениците на "Левски" със сигурност помнят победите над ЦСКА със 7:1 и 7:2. Средното и по-възрастно поколение на ЦСКА пък няма да забрави две "червени" победи над "сините" с по 5:0, преди злополучния мач, при който паднахме с 1:7. Това става към края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Средното и по-младото поколение със сигурност помнят победата над Левски с 5:0 и 4-те гола на Христо Стоичков.
- Вие сте директор на Музея на спорта на ЦСКА. Откога сте на този пост и какво може да се види в този музей?
- Музеят е създаден почти със създаването на ЦСКА като отбор. В него могат да се видят 1050 отличия, спечелени от всички спортове, които са се практикували и се практикуват от ЦСКА. Аз съм директор на този музей от 2000 г.
- Какво е вашето лично битие?
- Имам две дъщери и от тях имам по двама внука. Едната дъщеря работи в БАН, специалист е по речници, другата има малък бизнес. Единият ми внук е завършил екология. Другият миналата година стана архитект, работи в един от отделите на Столичната община, третият се занимава с полиграфия и дизайнерство. Тази година трябва да завърши. Най-малкият ми внук е студент в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Всички тренираха футбол в Детско-юношеската школа на ЦСКА, но нито един не стана футболист. Но пък всички живеят в България!