Войните на елитите

В България бързо се учим.
Особено държавниците и политиците ни.
Големите за света и доскоро приоритетни бяха т.нар. асиметрични заплахи, докато традиционните военни бяха игнорирани задълго. Не че светът беше станал по-мирен. Просто някому беше необходимо да оправдае дълбоките и непоправими реформи в националните държави, да ореже и трансформира възможностите за суверенна политика, че да ги превърне в послушни и зависими просяци.
Е, сега нещата се променят.
Подготовката за голяма война, подхранвана от нарастващ по брой и тежест малки конфликти е в ход, но все още минава под взаимни обвинения за водени "пропагандни", "информационни", "мрежови" и "хибридни" войни или действия.
Всъщност, откакто свят светува, всеки, който е имал възможност, е правил това. Но у нас онези, които поемат уж отговорността да управляват, след като безотговорно ликвидираха системата за национална сигурност, май вече с нетърпение чакат да бъдем въвлечени окончателно в световен конфликт, който да заличи престъпните им следи, с техните престъпни действия или бездействия. От които най-вече беше засегната системата за национална сигурност.
Армията ни днес, ако въобще я има, не става дори и за паради. За армията, ако се сети някой, то е заради скандал около някоя сделка, търг, конкурс и неправилно разпределени комисиони.
Другото подсещане беше

неспособността на МВР

да се справи с обстановката около охраната на границите ни. Или по-скоро заради всекидневните скандали около тази друга дейност, превръщана от националния елит от години в хранилка.
Кой не знае, че границите бяха тупани като брашнен чувал и все пускаха? Първо пуснаха на безценица или направо без пари мрежи и колове.
После станаха удобни места за трафик на контрабандни стоки - високодоходоносните канали станаха патент за мутри и политици, които контролираха системата и ГКПП, а за бедните и безработните зелената граница е "куфарната търговия". Същите канали се използваха за контрабанда, после за трафик на хора, а сега за регулирано и носещо високи доходи от напълно контролираната миграция. Напълно, да! Защото за някои световни играчи тя е инструмент. За международните терористи е цел, защото си осигуряват доходи от нея и едновременно чисти етнически територии за собствените политически проекти. За политиците от най-великите сили е средство, защото взаимно се притискат и обвиняват, докато постигнат споразумения във взаимна изгода. За организираната престъпност, защото така се сближава с политиците и терористите, като не иска властта нито на едните, нито на другите, но им осигурява логистика през контрол върху криминалните пазари на стоки и услуги. А на тези пазари хората са стока, независимо от подбудите да тръгнат по чужди пътища далече от родните си места.
В Конституцията пише, че гражданинът е суверен. Че никой не може да бъде суверен на своя народ също пише. Макар двете неща да се потъпкват непрекъснато. Пак от имащите власт елити.
Гражданинът е равноправен субект в сигурността, доколкото от нейното състояние и гаранции е зависим - в биологично, социално и политическо отношение. Но той споделя своя суверенитет по внушение на политическия елит, който го е убедил, че без него не може да се оправи, увековечил е своето благоденствие например със Закон за политическите партии, с Избирателен кодекс, с други стратегии, закони, решения.
Гражданите, сами и със своите разнородни социални групи, правят обществото, което също е субект на сигурността, а двете се превръщат в обекти, когато политическите ни елити превърнат вече подчинената държава в основен монополист върху сигурността. Неслучайно, освен че гарантиращата я система беше свита, удобно парцелирана, в голяма степен раздържавена, но и поставена в зависимост от волята на същите ни елити, за да пази първо тях.

Така сигурност за обществото няма

В действащата Стратегия за национална сигурност, която правителството на ГЕРБ, неудобно разкрачено между властта и опасността поради волята на външни фактори да я загуби, прибърза да не чака до "2020" и предложи нов вариант, та набързо да обяви Русия за основен враг.
Сигурно така управляващата коалиция, макар да го играе либерална, патриотична и още по-патриотична, прецени, че може да се крепи около трапезата на власт с благоволението на все по-нарастващото число световни елити, които припознават Русия само в това нейно качество.
Имаше пак български правителства, които, въпреки поетите към ЕС ангажименти, упорито не искаха да се справят с престъпността, защото тя, конвенционалната, наричана от тях простовато "битова", рецидивната, професионалната, организираната, са все основания за критики, които властта услужливо търпи, когато те идват от Европа.
Защо ли?
Ами защото знаят, че оттам нищо не ги заплашва, докато слушат.
А те това и са дошли във властта да правят, та с доказано послушание да получат индулгенции, срещу които да трупат скрито и бъдат държани във властта, изживяващи се като част от европейските и световните си събратя.
За сметка на това индивидите - суверени, техните групи и общество, са оставени сами на себе си.
Сами да се оправят с претенциите си за състоянието на своето здраве, живот, чест и имот, оградени с престъпници. Които закон не ги лови, защото престъпниците долу са вързани с престъпниците горе, с тези отвън, а общото им влияние печели гарантирано.
И винаги!
Нивата и състоянията на престъпността за сметка на това остават скрити.
Росен, докато убие масово, се оказва недосегаем за закони и норми, издирван уж от правосъдието, но не съвсем. При това като него са стотици и хиляди. Е, още

не са станали убийци, но има време

Нивата и състоянията на престъпността са предмет на анализи и оценки, чиято крива от години толкова стремглаво слиза надолу, че ако беше вярна тенденцията, досега престъпност и престъпник по земите български да не са останали.
Че по стара традиция, когато става въпрос за отчети, калемът играе яко, че още се планират нещата като по старите събрания, че отчетите и плановете са "петилетни" - никой не пита.
Въпреки че една от държаните за тънкия край от външните фактори НПО - Центърът за изследване на демокрацията, огласи преди време данни, според които латентната престъпност съставлява 50% от общо извършените криминални деяния. Което ще рече, че цялата национална криминална статистика е подчинена да увековечава ери и епохи на успехи на няколко менкащи се и поради това без значение партии, с техните лидери и скрито осигурени поддръжници, включително сред и за сметка на престъпниците.
Тези числа означават, че МВР не е само безстрастен регистратор, но и активен фактор в отблъскването на молбите и жалбите на гражданите, оставени сами на себе си.
И днес се натъкваме на последното и поредно доказателство как се прави удобна полицейска статистика. В повечето медии е обявено, че в гр. Лом, в дома им са намерени майка на 84 г. и дъщеря на 66 г., първата убита, а втората с видими наранявания, целели да се раздели и тя с живота. Веднага удобно дъщерята е превърната в "заподозряна за убийство". Което няма да е никак трудно за доказване, защото тя няма друго какво да направи, освен да си признае. Междувременно си представете трескавата работа на местното и национални МВР-та. Трупът на майката и изпадналата в опасно безпомощно състояние нейна дъщеря са намерени от сестрата на последната, която е подала сигнал. Безпристрастната чиновническа статистика веднага е преценила, че след като има отнет човешки живот, има труп, оръдие на престъплението и все още жив човек, който лесно ще се докаже, че е причинил смъртта на жертвата, случаят е удобен за отчитане. Извършването на оглед, съдебно-медицински и криминалистически експертизи са рутинни, с предизвестен край. Регистрира се престъпление, при това тежко, кърваво, предизвикващо коментари, засилен обществен интерес и отзвук. И в тази вълна МВР-чиновниците, с подбиращите ги по свой образ и подобие политици, плуват превъзходно.
Появява се регистрирано убийство, което само след дни героични чиновници обявяват за разкрито. Може дори да има наградени. А в края на отчетния период към графата "разкрити убийства" се добавя още едно.

Никой никъде няма да добави другата диагноза

А тя е, че зад причините и условията една дъщеря да реши да отнеме първо живота на отдавна болната си и неподвижна майка се крият осъзнати мотиви, продиктувани от трайна безизходица, недостиг на парични средства, липса на алтернатива, заради невъзможност една нелечимо болна жена да получава достойни медицински грижи, обслужване и лекарства, които да правят по-лек оставащият й отрязък от живота.
Всъщност зад мотивите на "заподозряната за убийство" стои волята то да е двойно, когато първото е последвано от второ, вече собствено убийство. Тази жена не е убиец, тя е самоубиец, помагащ преди това на майка си да си отиде бързо от този несправедлив живот. Ако църквата е справедлива, това са новите ни светици! А зад формирането на тези мотиви и крайни решения стои безхаберието на обществото, неспособността на политически, управленски и професионални елити.

Те са над нещата.
Техните заплати и социални придобивки са твърдо гарантирани.
Сухата статистика е удобен параван, зад който безродното чиновничество остава скрито.
А зад двете се крият безотговорността на поколения политици, договорили криминалния преход, възползвали се от него и криещи се от отговорност зад гърбовете на европейски и световни елити, пред които приемат прозрачни обещания за битка с престъпността.
В която са съучастници!
И всички водят срещу нас "хибридна война" с все по-нарастваща тенденция тя да става "гореща".