Те вярват в българската мечта

Те всеки ден се усмихват на слънцето, радват се, че живеят в България, вярват в себе си и знаят, че сами могат да променят живота си. Те са млади, те са образовани, те са приятели и търсят още повече приятели. Те са сдружение "Тук-там", нестопанска организация, отворила врати за всеки българин, учил в чужбина и решил да се върне в родината.
"Ние сме точно като теб - активни, усмихнати, амбициозни и позитивни. Ние вярваме в България и искаме да й помогнем с това, което видяхме и чухме в чужбина", обръщат се "родителите" на "Тук-там" към всеки, който попита кои са и какво искат.

Първи стъпки

Идеята им се ражда в една снежна зимна вечер в София, когато две момичета - Дени и Мариела, решават че би било супер да съберат на едно място "готини хора, с опит зад граница, които виждат професионалната си реализация в България". Така на 3 март 2008 г. създават групата "Тук-там" във Facebook. Много бързо движението им набира сила, а на проведените през първите месеци срещи се раждат и много добри идеи за прерастване в НПО и за купища проекти, лекции и срещи.
Целта им е да създадат активна социална и информационна мрежа за своите членове. Младите от "Тук-там" споделят опит, търсят допирни точки и общи идеи, които да реализират. Срещат се виртуално, на сайта на сдружението и на живо, разбира се. Най-доволни са, когато помагат на свои връстници професионалисти да се открият и да начертаят общи пътища за реализация на добри идеи.
Идеята ни е да бъдем социално заинтересовани и ангажирани, като подпомагаме и инициираме различни проекти и инициативи, казват младежите. Те обаче не пропускат и "непрофесионалното" в себе си. Ние сме хора, които обичат да се забавляват, организираме партита и събирания всеки месец, уточняват от "Тук-там", и канят всеки, който би се чувстват уютно в тяхната компания.
Поканата им е кратка и любезна: "Ако ти учиш или си учил в чужбина, ако имаш желание да се върнеш в България или вече си се върнал, ако ти се иска да развиваш себе си и да "раздвижиш" нещо в нашата мила родина, ако търсиш нови приятели... то тогава ние сме точно за теб!"

Ударната група

Дени, Мариела, Диана, Ваня, Нори, Ицо и Диджей - това са седмината ентусиасти, които в началото на лятото на 2008 г. чертаят бъдещето на "Тук-там". Наричат себе си "ударната група". Срещат се всяка седмица, раждат идеи, въртят телефони, правят сайт, търсят съмишленици.  
Явно въображение и хъс не им липсват, защото много скоро вече са факт първите им проекти и публични събития.
Най-бързо набира скорост проектът им "Образование в чужбина". Младежите разработват сайт www.Edu.tuk-tam.bg. Това е онлайн портал за тези, които искат да продължат висшето си образование в чужбина и да разберат личните впечатления на други българи, минали по този път.
Сайтът включва база данни с чужди университети и практическа информация за следването в различни страни. Описано е всичко - от информация за кандидатстване, настаняване и финансиране в различните университети, до възможностите за стипендии, работа и забавление. Има възможност и студентите да се свързват един с друг и с абсолвенти от различните вузове. "Тук-там" постоянно обновяват и допълват портала с помощта на нястощи и бивши български студенти в чужбина. 
Има форум, в който всеки може да даде своето мнение за мястото, където е учил, или да зададе въпроси за университета, към който се е насочил.

Тези там...

Проектът "Защо се върна" е сред най-посещаваните странички от сайта на "Тук-там". Младежите създават пространство, в което различни техни връстници описват живота си навън и мотивите си да се върнат и заживеят отново в родината. Този проект може да покаже защо се връщат българите, надяваме се това да бъде полезно и за тези "там", които все още не са взели решение къде ще продължат живота си, казват от сдружението. Всеки може да се включи със своята история като изпрати писмо на hey@tuk-tam.bg.

Заедно

Момичетата и момчетата от "Тук-там" отделят поне по ден седмично, за да се срещат и да работят с младежи от защитено жилище "Заедно". Проектът им е насочен към това да помогнат на тийнейджърите от тези жилища да се интегрират по-бързо и лесно в сложния свят на възрастните. На първо място целим да изградим доверие и приятелство между самите младежи, като едновременно с това опознаваме заедно София, обществото и възможностите за тяхното професионално израстване, казва координаторът на проекта Диана Димитрова. Освен седмичните срещи с младежите "Тук-там" организират заедно с тях различни събития като "ориентир из София", "спортен празник", "уроци по готвене".

Идеи, идеи, идеи...

Младежите в България кипят от идеи. Част от тях са новаторски и много интересни, но се нуждаят от финансиране, за да се превърнат в реалност. Затова "Тук-там" създава и донорска програма "Тук-там грант" като отпуска помощ до 2000 лв. на проект. Идеито могат да са свързани със социални проекти, образование, научни изследвания, екология, доброволчество. Средствата, които отпуска сдружението, са събрани единствено от членски внос. Младежите невинаги са сигурни, че ще съберат точно 2000 лв., но обещават, че ако проектът е добър, ще го финансират със сигурност. Дори и частично.

Защо се върнах...

(споделено в пощата на "Тук-там")

"В България се върнах в началото на 2008, след 5 години щастлив студенстки живот в Лондон, който често характеризирам като градската любов на живота си. Знам, ще ме попиташ: тогава защо се върна в България? Истината е, че навсякъде мога да се чувствам добре, но тук имам чудесната възможност да се посветя на работата, която обичам, да съм съпричастна и отговорна за компанията, в която работя, да пътувам, постоянно да работя с различни хора и да подхранвам пристрастеността си към чувството за свобода."
 Ваня Иванова

"В края на 2007 се върнах в България и повярвах в българската мечта. В джоба си обикновено нося 2 шепи свежо настроение и нещо, което ми е направило впечатление тия дни. А в България, поне за мен, това изобщо не е трудно." 
 Дени Симеонова

"Върнах се в България веднага след като се дипломирах - тук ми харесва, всеки ден е различен, а личното ми убеждение е, че настоящото положение позволява на младите хора като нас наистина да променят нещо в начина, по който се случват нещата."
 Диана Димитрова

"Винаги съм знаела, че ще се върна един ден в България и го направих преди две години, защото тук е единственото място на света, което мога да нарека "вкъщи". Замислих се наскоро какво бих направила, ако можех да върна студентските си години назад. Ами, бих направила същия избор за живота си, но бих яла повече шоколад, бих гледала повече изгреви и бих се усмихнала на повече непознати. За мое щастие все още мога да направя всичко това. Сега обаче знам, че искам да го направя в България."
 Нори Сърбова

"Върнах се в България, защото вярвам, че България предоставя невероятни възможности за развитие, защото ми липсваше България и защото искам да променя нещо, макар и малко."
 Мариела Вачева

"Макар да научих много от годините, прекарани извън родните ширини, те само ме накараха да осъзная колко много всъщност ми липсват приятелите, семейството... и най-вече дупките в нашата китна родина. И ето ме тук сега, опитвайки се по мой си начин да покажа на българите в чужбина, че България има какво да ни предложи, стига да си отворим очите."
Христо Бояджиев

"Откакто се помня, все правя по нещичко свързано с изкуството, макар и не с професионално качество, но важното е да го правиш от сърце. Сега разбирам, че това светоусещане ме е водило през годините в Америка и ме върна в България... Върнах се, защото усещам как тук сърцето ми бие най-истински."
 Надежда Савова

"Вече 2 години в БГ. :) Завърших социология и управление в Германия и... се върнах! Голям пътешественик съм и мечтая да няма място на този свят, което да не съм видяла. Въпреки това има само едно място, където се чувствам истински у дома! И това е
България - най-голямата авантюра
Тук всяка трудност е предизвикателство и причината, поради която ще остана."
 Симона Харизанова

"Живях 7 години в Канада (1995-2001), започнах от нулата, с $100 в джоба. 7 години с много труд и непреклонност си проправях пътя нагоре. Накрая вече работех във фирма за игрален софтуер, с $50 000 годишна заплата и всички привилегии, имах кола, живеех в луксозен квартал за средната класа, имах свободата да се храня всеки ден в изискан ресторант, да пътувам, където пожелая, и да купя всичко, което си поискам - мечтата на средностатистическия българин.
И... се върнах. Разбрах, че

 американската мечта е само за тези, които са я създали

 Не исках да живея като чужд живот задоволен консуматор. Разбрах, че човек израства именно в трудностите, вярата му се калява само тогава, когато изглежда, че няма изход. Стягаше ме като обръч цялата полицейщина в Канада, фактът, че всичката земя е частна и табелите "PRIVATE PROPERTY. TRESPASSING FORBIDDEN" недвусмислено говорят, че не си добре дошъл сред красивата природа. За всяка погрешна крачка встрани от правилата на държавата веднага следва наказание под формата на глоби. Дори в парка ще те глобят, ако си там извън работното му време. А и да си там, трябва да вървиш само по указаните пътеки, да отсядаш само на указаните места... Налагало ми се е да карам по 300 км извън града, за да се почувствам свободен в ничия територия. Не, това не е за мен. Днес живея далеч от шумния град, много по-просто и скромно. Но детето ми тича на воля под слънцето, моят дух се радва на свободата, че мога да се разхождам, където си искам. Сега отглеждам храната си в градината, правя си вино, поправям колата и въобще се уча да си правя всичко сам. Така се радвам на разнообразие, всеки ден правя това, което ми е по сърце и нямам шеф над главата. Несравним с нищо е този свободен живот и благата, които излизат изпод ръцете ми! И детето ми също расте свободно. Другото са подробности."
 Людмил Егов