Палачинково време

Има една категория персони сред моралните ментори на обществото, която е страшно адаптивна, дойде ли време за смяна на властта. С изпреварващ нюх на обиграна лисица, познати до втръсване социолози, политолози, журналисти и безпринципни партийни играчи активно започват да "обръщат палачинката" в опит да заемат печеливша поза за предстоящата политическа вакханалия.
На човек му става и омерзително, и комично да гледа жалките превъплъщения на тези хора, които довчера приспиваха властта с хвалебствени слова, а днес се обръщат срещу нея като първи апостоли на будната обществена съвест. За съжаление случката се повтаря циклично, а лицата са си все същите. Така беше и при Костов, и при царя, и при тройната коалиция, дойде ред и на ГЕРБ.
Не е лесно да изброиш всичките тези имена, а от етична хигиена не е и необходимо, защото хората ги виждат и оценяват. Като например "бореца срещу корупцията" Яне Янев, който нападна Дянков, че вероятно бил отстранен заради участие в корупционна схема. Лесно е да удряш падналия, но защо чак сега се сети да "надува свирката"?
Ами социоложката Мира Янова, която довчера се караше в ефир с колеги, че отчитали твърде голям срив на доверието в ГЕРБ, а днес клейми ли, клейми Дянков, че "създал негативната икономическа спирала още от 2009 г." Или колегата й Андрей Райчев, който сега не спира да громи прехода като несправедлив и неуспешен, но който сам успя да се възползва от някои негови "дертове". Или Дайнов, който от яростен антикомунист се превъплъти в неузнаваем ляв еколог. Да не говорим за самите кадри на ГЕРБ, готови да възстанат сами срещу себе си в опита да оцелеят. Като посочената за бъдещ премиер Менда Стоянова, според чието признание "след 22 години преход и лишения и ГЕРБ не постигна справедливост".           
Списъкът с примери, разбира се, няма край. Защото и метаните в това палачинково време тепърва ще ни облъчват с все по-голямо безочие. От толкоз палачинки обаче тиганът прегоря.