Георги-Първановата мечта за трети мандат

Изглежда, че президентстването е твърде приятно занимание. Не сте глава като всички останали глави, а сте "държавен глава". Доколкото сте глава на главите, сам решавате с какво да натоварите работния си ден. Всъщност основната ви задача е да "олицетворявате единството на нацията и да представлявате Република България в  международните отношения". Това е, както разбирате, не особено трудна работа. Може да я вършите между другото, когато искате да си починете от някоя изморителна домашна работа, възложена от жена ви. Главното е да сте овладели изкуството да се усмихвате. Бързо трябва да осъзнаете, че колкото по-идиотска е усмивката ви, толкова по-добре ще бъдете приети от посланиците на западните държави. Западните посланици имат подчертана слабост към идиотстващите наши президенти.
Не е изненадващо следователно, че някои наши президенти изживяват силен копнеж да бъдат избрани още веднъж, че и още веднъж. Треторазредният бракоразводен адвокат Петър Стоянов, който през 1996 г. с помощта на  гласовете на ДПС успя да спечели президентските избори, поиска да спечели президентските избори и през 2001 година. Но състоялият се тогава предизборен диспут (в който той и Богомил Бонев започнаха да се замерят с кирливите си ризи) показа неговия оскърбително нисък политически и морален ръст. Така той против волята си осигури неочакваната победа на Георги Първанов. (Всички социологически проучвания поставяха Първанов на второ, понякога и на трето място.) За Първанов не съставляваше особена трудност в следващите президентски  избори (през 2006 г.) да се справи с издигнатия от СДС нелош, но иначе твърде безцветен кандидат Неделчо Беронов. Така той засега е единственият, успял да се избере два пъти на високия държавен пост - президент на Републиката.
Първанов е едно наистина странно политическо явление. Този човек очевидно не знае какво е това права линия. Той непрекъснато лъкатуши ту насам, ту нататък. Когато приключваше вторият му президентски мандат, обяви, че няма да се връща в БСП, но малко по-късно заяви точно обратното - щял да се върне в БСП, при което щял да седне на някой от задните редове. Последва нов пирует. Не, той наистина ще се върне в БСП, но трябвало да седне не на последния, а на първия стол. И без да изпитва никакво притеснение, започна да бута Станишев от лидерското му място в партията. За да  постави БСП в неопределена шахматна ситуация, Първанов създаде АБВ. АБВ нямало да бъде, както ни уверяваше той, политическа партия, а само гражданско движение. Но за предстоящите тогава парламентарни избори той преобразува АБВ именно в партия, успя със сетни сили да я прокара в парламента, за да се коалира там с ГЕРБ - с най-противния враг на БСП. Представител на АБВ влезе дори в правителството на ГЕРБ като негов заместник-председател. Нищо изненадващо: подушили се и се намерили.
Не зная как наистина следва да се определи това поведение на Първанов. Във всички случаи аз няма как да не кажа, че то е дълбоко непочтено.
Сега г-н Първанов ни изненадва със загатнатото тия дни свое намерение да участва за трети път в президентските избори. Няма юридическа пречка да се кандидатирам за нов президентски мандат, заяви той пред журналисти. За него не било проблем да влезе в битка за най-високия пост в държавата с премиера Бойко Борисов, ако се стигне до такъв двубой. Във всеки случай щял да поиска Конституционният съд да се произнесе по тази мечтана от него правна възможност.
Не виждам обаче какво ще има да решава Конституционният съд при достатъчно ясната разпоредба на чл. 95, ал. 1 от Конституцията: "Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбирани на същата длъжност само за още един мандат." Място за колебания не може да има: два мандата и точка.
Боя се, че г-н Първанов, заставайки на тази позиция, е чел не българската, а някоя друга  конституция, например руската. Съгласно чл. 81, т. 3. от Конституцията на Руската федерация: "Едно и също лице не може да заема длъжността президент на Руската федерация повече от два последователни срока." Този текст изключи възможността Путин, след като бе избиран последователно два мандата за президент на РФ, да се кандидатира за трети мандат. Третият мандат бе поет от Д. Медведев и едва след като той приключи, Путин  можа отново да се кандидатира за президент. Подобно решение намираме и в Конституцията на Франция от 1958 година. Съгласно чл. 6: "Президентът на Републиката се избира за период от пет години посредством всеобщо избирателно право. Никой не може да заема длъжността повече от два последователни мандата."
Интересно развитие получи този проблем в Конституцията на САЩ. До 1951 г. нямаше конституционна забрана едно лице да се избира многократно за президент на САЩ. Тази възможност бе използвана от Рузвелт, който бе избиран последователно четири пъти за президент на Щатите. Всички други президенти (като Грант, Уилсън, Труман), които са поискали да бъдат избрани трети път, не са успявали. Но с направената през 1951 г. ХХтт поправка на Конституцията възможността за избиране на президент повече от два пъти бе изрично изключена: "Ни едно лице не може да бъде избирано на поста президент повече от два пъти." Сега се чуват гласове на хора, които искат ХХтт поправка на Конституцията да отпадне, за да може Барак Обама да бъде избран за трети път. Това едва ли ще стане.
Възможността едно лице да бъде избирано за президент повече от два пъти е изключена и в редица други страни, напр. в Германия (чл. 54, ал. 2 от Конституцията), Гърция (чл. 30, т. 5 от Конституцията) и редица други държави.
У нас конституционното решение на обсъждания проблем не изисква подробен коментар. Дефинитивно ясно е: няма и не може да има трети избор на лице, което е избирано два пъти за президент на страната. А що се отнася до самия г-н Първанов, трети президентски избор за него няма да може да има и защото разочарованието от него е прекалено силно, за да се поддържа илюзията за възможен успех. И защо всъщност му е необходим този трети мандат, когато един СПА хотел е предостатъчен, за да задоволява години наред нуждите на цялото му семейство.