Близкият изток и Африка ги чака балканизация

Няколко неправителствени организации на живеещи в България граждани от Африка и Близкия изток дадоха пресконференция в агенция "София прес". Почти във всички изказвания и отговори на зададените им въпроси се очерта идентична визия за корените на събитията в тези региони:
-    политиката и властта са окупирани от едни и същи играчи, които са ги превърнали в семейно-кланово средство за вечно възпроизводство на позициите и лично обогатяване;
-    липсват каквито и да било условия за социална мобилност между различните прослойки, като не се очертава никакъв шанс за новопоявяващи се субекти дори символично да участват в тях или да ги споделят;
-    бедността и безработицата са масово явление, като дистанцията между бедните и богатите непрекъснато се увеличава;
-    оттам нарастват престъпността и появата на радикални групи и движения;
-    хората са обхванати от усещане за липса на каквато и да е перспектива.
Като капак на всичко участниците в пресконференцията очертаха като виновник за състоянието на държавите в двата региона налаганият еднополюсен модел на новия световен ред.
Всъщност по тези показатели нещата си приличат твърде много с условията в страните от Югоизточна Европа и Балканите.
От немирните държави обаче се очаква масова емигрантска вълна, която няма да ни подмине; че с нея може да дойдат съвсем целенасочено емисари на различните, известни и неизвестни, радикални и престъпни организации; че някои от тях поради особеностите и традициите на нашия регион могат да намерят съвсем благодатна почва...
Очаквах, че с подобни изводи ще се позанимаят малко повече политици и държавници.Или институции. И ще информират обществото за своята загриженост и мерки. Не би!
Досега непрекъснато сред приоритетите на българските служби и техните партньори формално са присъствали борбата с организираната престъпност и съпътстващата я корупция, контрабандата, незаконната миграция, наркоразпространението и др.

Приоритет на приоритетите винаги е бил тероризмът.

Само че писаните някъде сценарии невинаги, при всичката им плановост, се сбъдват.
В България крайно радикални организации и терористи не се родиха. Що се отнася до организираната престъпност, то тя не само добре се възприема, но и явно върши работа някому. Иначе как да си обясним, че най-ярките й представители през целия преход са известни, но мерките срещу тях обикновено приключват единствено с допълнителна медийна известност.
На Балканите и респективно в България нищо от векове не се случва, без някой друг да има интерес. Измисляне, търпимост или дори поощряване на различните етнонационални и религиозни конфликти е само и единствено, когато те обслужват сбъдването на вече взети другаде политически решения.
Според тези сценарии голяма балканска мултинационална държава се разпадна, като на нейно място се нароиха множество нови претенции и елити.
Е, точно когато на този елит взе да му се услажда медът от властта,

дойде Видовден

Естествено пак отвън. Държавният глава на Черна гора Мило Джуканович, макар млад и симпатичен, беше обвинен в неспирна контрабанда и принуден сам да заяви, че се отказва от политиката. Алия Изетбегович, написал нова национална доктрина, градена на етническата и религиозната еднородност, също отиде в историята. Спомогналият за реализация на основна част от плана за разпад на Югославия Милошевич беше принуден до края на дните си да мълчи в арест, узаконен с международна санкция. Бунтовните албанци са принудени да се люшкат между два политически псевдополюса. Още не намерило окончателно решение за себе си, Косово най-вероятно също ще бъде принудено да се освободи от своите основни политически лидери с героизирано минало.
Балканският процес всъщност прилича на случващото се в Близкия изток и Африка.
Винаги има кой грижливо да се намеси, когато социалните процеси заплашват да излязат от контрол. Защо в такъв случай да не се инициират конфликти? И да се предложи

смяна и усложняване на приоритетите и играчите

Май същото е и в България.
Чакаме омразните ни политически групировки да ни освободят.
Чакаме намусеният премиер и разнополюсният му антураж да родят нещо добро.
Чакаме някой с власт, но потънал в корупция и далавери, сам да си тръгне.
Чакаме известната с това, че е станала еврокомисар Кристалина, да дойде да ни оправи.
Чакаме разните кризи сами да свършат.
Чакаме нови избори.
Чакаме нова европейска оценка и Шенген.
Чакаме...
И баш да тръгне да прекипява гърнето, нова промяна на приоритетите.
И дочакваме най-сетне една похвала. При това не откъде да е, а от Държавния департамент на САЩ.
Според един от най-верните на намисленото някъде представител на Центъра за изследване на демокрацията, в доклада се сочи, че "страната има напредък, след това се изброяват положителните неща, но се добавят критики, в зависимост от ситуацията".
Горките партийни секретари от БКП! Побързаха да се пребоядисат, а дойде и тяхното време.
И още ни се казва, че ГЕРБ и неговото правителство умеят "да печелят доверието на САЩ, което само по себе си е добра стратегия" - защото "ако успееш да спечелиш подкрепата им, получаваш огромни предимства", защото, видите ли, дори "най-влиятелните на ЕС държави - Великобритания, Германия, Холандия са солидарни с Щатите".
И понеже все пак е година на избори, ни се напомня, че "това е сериозен проблем за левицата, която никога не е имала симпатиите на Щатите".
Иначе нов приоритет стават наркотиците.
Сигурно неслучайно един от най-гласовитите представители на левицата получи уведомление, че му е отнета визата, а по-късно беше заплетен в някакво международно разследване, свързано с наркотици.
И понеже българските политици и държавници са доказали неподатливост за чужди внушения, особено когато застрашават користните им интереси, им се напомня, че могат да замаскират всичко зад интерпретацията "воля за политическа стабилност на страната" пред заплахата от "нови избори и хаотични коалиции", които крият "сериозен риск".
Срещу тази мека алтернатива е посочен и другият край на тоягата: "Балканите продължават да са силно непредсказуеми -...протести и политически конфликти в Румъния, Сърбия и Гърция.. на фона на Близкия изток и Северна Африка".
Българският елит си има вече цена: един "енергиен жест" от страна на премиера за "Белене" и... за "Южен поток". Иначе "руснаците ще похарчат няколко милиони за черен пи-ар".
За успокоение на всички е посочен и виновник за неуспехите на правителството: "митниците отделят големи ресурси за борба с контрабандата на цигари... за сметка на контрола на наркотиците. Виновни са "новото ръководство (разбирай Ваньо Танов), направило "много грешни ходове по отношение на най-добре работещото звено", с което "е разрушен капацитет, който трудно се възстановява".
И нещо неясно в констатациите (пак не са били в час на инструктажите): "има сериозен спад в трафика на хероин към Западна Европа по причина шокиращо намаление в употребата на големите пазари" и "слабата реколта в Афганистан", както и "докато новите пътища избягват Турция-България-Сърбия".Какъв ли приоритет ще е тогава борбата срещу наркоразпространението?!
След като приклякват от жалост, че статистиката за заловения хероин продължава да е критерий за успех (на съответното правителство), глашатаите се представят и като защитници на българския национален интерес, който трябвало да ликвидира "най-големите загуби, които бюджетът търпи от акцизните цигари и горива".
Явно мнозина разбират, че по някакъв начин, освен външно определяните приоритети, им се налага да защитят политическия контрол върху контрабандата на акцизните стоки. Иначе "корупцията не е толкова приоритетна цел", защото "борбата с нея ще продължи години", а и по-важно е да "следваме американската тема", напомнят за неразбралите. "Големи финансови ресурси в нови и стари криминални мрежи дългосрочно ще застрашат дори нормализирали се области в страната като банки, търговски вериги и пр". За несведущите - те са се нормализирали, защото там са скрити мултинационални, а не български интереси.
Горките африкански и близкоизточни народи!
Те смятат, че процесите започват и протичат по тяхна воля.
Не, чака ги балканизация.