Емигрантите от България и Румъния може да обърнат вота през 2015 г.

Септември и началото на октомври на Албиона бе сезон на политическите конференции. Седмица след седмица основните партии на Острова изслушваха лидерите си и техните идеи за бъдещето. Популизъм - така с една дума може да се характеризират конференциите. Дадоха се много обещания за растеж на жизнения стандарт, всички се напънаха да намерят нови или да върнат стари привърженици. Политическите коментатори смаяно заявиха, че макар и до 2015 г. да има доста време, атмосферата е силно предизборна, сякаш избирателната кампания вече е започнала. Всяка партия по традиция декларира обещания за по-добра икономика и бюджет.
Управляващите консерватори опитват да стегнат редици и да си върнат избягали при Фараж членове. На партийната им конференция в Манчестър финансовият министър Джордж Озбърн обяви, че социални помощи ще се дават само ако безработните поработят безплатно. Безработните, които са на помощи, ще ги загубят, ако не работят 6 месеца в полза на обществото. Явно на управляващите в Обединеното кралство им е дошло да гуша бюджетът да храни хора, които според тяхната логика са мързеливи и не искат да работят. Вярно е, че вече има поколение такива хора, израсли при родители, които никога не са работили. Друг е въпросът, че работни места рядко се откриват. Безработните трябва да се подписват всеки ден на борсата на труда, предвижда схемата на торите. 
Друга важна мярка на консерваторите ще е стимулиране на хората, които се надяват да купят жилища с ипотечни кредити. Те ще получат известна помощ от държавата. Намаляване на престъпността и на имиграцията бяха също девизи на конференцията в Манчестър.  
Любопитно бе, че на лидера на Партията на независимите (UKIP) Найджъл Фараж му било забранено да присъства на конференцията на торите. Той се надява на местно ниво да е възможен пакт между консерватори и UKIP и дори между UKIP и лейбъристи евроскептици. Консерваторите обаче отхвърлят национален или местен пакт с партията на независимите. Те се тревожат от увеличеното й влияние, смятат ги за пряка заплаха, защото им отнемат гласове. Все още обаче торите мислят, че хората на Фараж са лудички.
Още една драма следяха политическите репортери - как ще се развие конкуренцията между Камерън и лондонския кмет Борис Джонсън. Джонсън се приема за ярък претендент за премиер в Консервативната партия, подкрепя Камерън, който брилянтно си вършел работата. Според него консервативната политика на кабинета била много по-разумна от политиката на Милибанд. Преди конференцията Джонсън атакува свръхбогатите, че само мислят как да си купят по-големи замъци, но не и да са филантропи, да правят нещо за благотворителност. 
Основната политическа линия дойде от финансовия министър Джордж Озбърн, който определи нови бюджетни цели. В бюджета ще се поддържа излишък с цел да има "бели пари за черни дни".

Ще продължи свиването на разходите

Озбърн възнамерява да замрази таксата върху горивата. До края на този парламент. Това било по-добро от плана на Милибанд за замразяване цените на тока и газа за 20 месеца, защото след това замразяване щял да се стовари като чук нов ценови шок.
Преди консерваторите да си кажат приказката, тяхната основна опозиция - лейбъристите, се събраха в Брайтън, на брега на океана. Лейбъристкият лидер Ед Милибанд възнамерява да увеличи корпоративния данък, с което съвсем не печели симпатиите на бизнеса. Освен това, обеща да не се вдигат цените на тока и газа за 20 месеца, ако партията му спечели изборите през 2015-а. Това щяло да спести на домакинствата до 120 лири, но ще струва на енергийните доставчици  4,5 млрд. лири. Според големите енергийни играчи този план ще доведе до загуба на работни места и до по-малко инвестиции в зелена енергия. Критиците отдясно веднага го подхванаха, че Лейбъристката партия не била повече партия на Ситито и на големите корпорации. Новината, че Милибанд ще замразява енергийните цени, удари големите шест енергийни компании. Лейбъристите не били вече партия на бизнеса, както е било при Тони Блеър, който се е опитвал да привлича големите корпорации. Милибанд се интересувал най-вече от малкия и средния бизнес, оплакват се десни коментатори. Да, малките фирми са гръбнакът на британската икономика - те създават повече работни места и вътрешен продукт от бляскавите корпорации. Но това според критиците на Милибанд не означавало да се фаворизира дребния бизнес за сметка на едрия. Той трябвало да увери публиката, че всеки бизнес е важен за икономиката, независимо от размера си.
Неизменна част от този кръстоносен поход срещу бизнеса, както го наричат някои журналисти, е лошият имидж на банкерите в общественото огледало. Хората не ги одобряват, но според критиците било погрешно банките и големите корпорации да бъдат тотално отхвърляни. Все пак Лондонското Сити продължавало да осигурява голяма част от британския доход. Някои коментатори плашат, че, ако се осъществи планът на Милибанд,  босовете на големи корпорации ще напуснат Англия и ще инвестират другаде. 
В речта си на конференцията Милибанд се позова на първото следвоенно правителство на лейбъристите, което през 1945 г. създава националната здравна система и провежда редица прогресивни реформи. Той атакува торите за орязването на бюджета на здравната каса. Идеята на лейбъристите е да построят

200 000 нови жилища до 2020 г.

В обещанията им влиза и намерението всички начални училища да имат клубове с осигурена закуска преди и след училище. Основното лого на кампанията на лейбъристите е "Една нация".
Ед Милибанд се стреми да обясни защо трябва да бъде следващия премиер. За целта всячески се опитва да изглежда близък до хората, да разговаря с всеки. Опитва се с един куршум да удари три заека - емиграцията, безработицата и интересите на бизнеса. И трите проблема ще се решат частично, ако фирмите, които наемат квалифицирани имигранти от страни извън ЕС, наемат и британски младежи за стажанти. Лейбъристите планират над 100 000 нови стажанти.
Основна идея на Милибанд за икономиката е, че ако пазарът не работи за интересите на потребителите, трябва да се намесва правителството. Лейбъристите са категорични, че като дойдат на власт няма да взимат заеми.
Според Милибанд е погрешно в рамките на 5-годишен период да се проведе референдум за оставане или излизане от ЕС, каквото е намерението на Камерън. "Слушахме, научихме се и сме готови да ръководим", коментира собствената си репутация лейбъристкият лидер. На въпрос би ли се коалирал с либералдемократите на Ник Клег, който изрази желание за коалиция, Милибанд заяви, че целта му е мажоритарно правителство. Той не харесвал действията на Клег в настоящата коалиция. 
Засега лейбъристите продължават да водят пред консерваторите в проучванията на общественото мнение, но с малко, и разликата се е постопила. Според наблюдатели бъдещите избори ще са агресивни. Левите вярват в климатичните промени, те са

против фракинга за добив на шистов газ

а десните - обратното. Лейбъристите упорито търсят връзката с конкретните, обикновени хора, с малкия човек. По отношение на бъдещ поток от румънци и българи, Милибанд смята, че е неизбежно те да дойдат, въпросът е да не им се плаща под минималната заплата.
В средата на септември се проведе и конференцията на либералдемократите, които са партньори на консерваторите в управляващата коалиция. Те се опитват да си върнат загубеното трето място в политическия живот. На местните избори през м. май те загубиха от партията на Фараж това трето място. Ник Клег обяви, че е готов на нова коалиция след изборите през 2015 г., която може да е отново с консерватори или съответно с лейбъристи, ако те победят. За него важното било съвземане на партията. Тя загуби заради компромисите в коалиционното правителство, изгрева на UKIP, увъртанията и дори лъжи за университетските такси. Клег е убеден, че не трябва да има ново еднопартийно управление. Коалицията за него е по-доброто решение. Затова ще се готви отново за власт. Интересното е, че и той игнорира все по-нарастващото влияние на UKIP, а продължи да критикува консерватори и лейбъристи. 
Изборите са само след 18 месеца. Влиянието на новата бъдеща вълна емигранти - българи и румънци, след 1 януари 2014 г. ще е особено важно с оглед на предстоящите избори. Ако потокът е в малки размери, статуквото най-вероятно ще се запази. Ако емигрантската вълна от тези две страни е неуправляемо голяма, то антиевропейската партия на Фараж ще увеличи още редовете и влиянието си.
Преди дни правителството спря т.нар. селскостопански бригади - схемата, по която може да се работи сезонно на полето, за определени фирми. Решението е късогледо - фермери се възмутиха, защото без източноевропейските работници реколтата може да пропадне. Англичаните, дори и безработни, не се навиват да работят на полето срещу минимална надница. От друга стана, решението не е фатално - източноевропейските работници може пряко да се договарят с фермерите да ги наемат. Така ще бъде избегнато посредничеството на няколко големи играча, които са завладели пазара в България и изобщо в източноевропейските страни, и организирано изпращат работници, осигурявайки си значителна печалба. Сега един от "ударите" срещу старата и нова имиграция от Източна Европа е серия от разследвания срещу гангстерите рекетьори, които организирано

изнудват докараните работници тук

вземат част от надницата им и често им плащат под минималната основна заплата.
С особено внимание журналистите проследиха партийната конференция на партията на евроскептиците (UKIP). Този път привържениците на Найджъл Фараж не заседаваха в хотел, а в огромна зала в Уестминстър. Фараж отново бе в центъра на медийното внимание. "Не сме расисти и ксенофоби. Но 92% от кражбите от банкомати са на румънци", заяви той.
Конференцията на партията на независимите бе провалена от безумното изказване на небезизвестния Годфри Блум. Той беше отлюспен, след като нарече жените в партията "мърли". Ядосан, че думите са извадени от контекста, Блум заяви, че UKIP не е партия за него. Той и преди беше недолюбван заради изказванията му, определяни като расистки или екстремистки. Впоследствие стана ясно, че Блум ще напусне групата на евродепутатите от UKIP и ще бъде независим.
Политическите конференции дадоха тон за бъдещата предизборна кампания. Дали Фараж ще успее наистина да размести още пластовете и да предизвика политическо земетресение, тепърва ще се види. Засега лейбъристите удържат да са номер eдно в предварителните проучвания въпреки спадналия им рейтинг.