Живо слово
/ брой: 154
Жалко е, че толкова рядко живото слово на министъра на културата опложда журналистическата мисъл у нас. Съчувстваме му, че е имал късмета да попаде в компания на корифеи и не може да се дореди до поне седмично участие по вестникарските страници, радио и ТВ ефир. Но пък всяка негова проява е шумна, фриволна, запомняща се.
Артистът си е артист!
Присмиваме му се, че вместо да обясни в експозе какво е предложил на кабинета като закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения, той аристократично и чистосърдечно призна: "Повтарянето ми е много сложно, преди малко им го прочетох, отворете сайта на МК!"
Шокиращо е на пръв поглед - министър внася закон, който не може да резюмира в 5 изречения, за синхрон, както се казва. Но Рашидов призна още, че "не всеки, който е завършил академия и мачка глина, държавата е длъжна да го храни". Изключенията не са правило, пък и той е влизал в МК три пъти - "третият, като станах министър, щото стиснах ръката на премиера".
Министърът не можа да обясни какво предлага, но пък кабинетът го гласува!
Хванахме именития скулптор в крачка още веднъж. Ще се увеличи ли и с колко стойността на един CD, след като се изпълнят всички изисквания на предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското и сродните му права? Той пак не можа да отговори. Но МС го одобри.
Вежди Рашидов не е политическо лице, самият той го припомни в сряда. Член е на това правителство като експерт. Разбира от изобразителни изкуства, изложбени зали и частни галерии. Има виждания за театралната реформа: "Шекспир е направил театъра да се движи, а не да стои по градовете", припомни отново министърът.
Друг въпрос е защо древните са градили амфитеатри за по 3000 души. Но Рашидов не е длъжен да знае, че трупите "пътуват", главно когато са в криза, но това, което показват, рядко е театър. Какво ще стане с Мелпомена ще кажат хората, които пишат закона за сценичните изкуства, а ние отново ще трябва внимателно да следим сайта на Министерството на културата.
Ясно е, че "ако има театър в Долни Богров, ще му помагаме да се развива - достатъчно е да пълни зала, зрителите да са щастливи, да има хора", обяснява на живо експертът и дава примери с Гърция. Там имало бум в развитието на частните и свободните театри - държавни били само националната драма, операта и филхармонията. Имало 10 общински театъра и 185 частни формации, които равнопоставено участвали за държавни субсидии и проекти. Във великата Италия имало 6 държавни опери. А у нас? Седем.
Лее се живото слово, а плахият журналистически мозък трескаво пресмята какво от казаното става за дописка...