Изборите ПАК нищо не решиха

Нора Стоичкова

Какво става? Защо Бойко Борисов се връща на бял кон на сцената, а не е качен на магарето в обратна посока? Защо "Възраждане" набра сериозна височина и кой, по дяволите, гласува за ПП-ДБ, след като до началото на предизборната кампанията куцо, кьораво и сакато на терена социологията и политологията твърдеше, че този политически балон ще бъде пукнат откъм гърба? Ами как така ИТН в последните два часа от изборния ден рязко мина бариерата - кой им преля гласове?!

С когото и човек да обмени две приказки по повод вота от 2 април - само въпросителни изскачат от главите на хората. Като рогати дяволи изскачат. И никакви смислени отговори не се чуват. От изборната нощ, та до ден днешен само социолози, анализатори и психолози си позволят да спекулират с единствения възможен отговор: изборите ПАК не решиха политическата криза.

Всички играчи на политическия терен знаеха, че вкарват страната в безизходна кризисна спирала с неадекватното роене и финансиране на нови политически субекти. От 2020 г. насам. Всички бяха наясно, че подобен политически инженеринг е директен удар срещу системните партии, но конкретно срещу БСП. 

Президентът Радев и сянката му - Илияна Йотова, която отдавна вече го е надскочила по мащаб в личните амбиции, - също добре знаеха какво точно правят срещу БСП, продуцирайки партии двойници на партията. Но очевидно се надяваха усилията им да дадат резултат.  То не бяха назначения на кадри на висши държавнически постове без санкцията на ръководството и на НС на БСП. То не бяха назначения по държавните структури и дружества на всичко живо, което иска оставката на Корнелия Нинова, лидер на БСП. То не бяха сделки с търговците от червения социалистически храм, които изначално руинират доверието в лявата идея.  

Всички депутати до един го знаеха за президентската игра срещу БСП и съдействаха всячески. И в предишния, че и в по-предишния парламент, когато оставиха ИТН да събори редовното правителство по команда "равнис" откъм овластените обръчи от фирми и прилежащите им партии. Само и само БСП да се свие до няколко процента и да не е политическият носител на промяната в държавата, която от 2012 година насам мнозинството от българите искат. И припознаваха до едно време само в БСП. В 44-тия парламент партията имаше 80 депутати, да не го забравяме.

Защо?! Защо тъкмо Президентската институция, начело с Радев и социалистката Йотова, които вдигнаха юмрук срещу дългогодишното управление на Борисов и ГЕРБ, рязко взе завоя и посочи като враг не тях, а тъкмо ръководството на БСП. Социалистите все още очакват смислен отговор от двойката Радев - Йотова.

И в тази междуособна война президентската двойка унищожи цялата народна енергия срещу Борисов и ГЕРБ, и на практика бетонира феодалното статукво на власт. 

Фундаментално известно е, че по-широкият достъп до парламента, осигурява по-високи субсидии. Но не е само това - властта в една патримониална държава като нашата, е извор на внушителни камари с пари за въпросните властови центрове, за които няма свято нищо друго освен парата. Защото парица е царица у нас, вече от 33 години. Мало и голямо, умно и просто, тъкмо от три десетилетия се е вторачило в парите, в материалното, с транса на самобичуващ се йезуит пред иконата на Светата Дева Мария. Но докато аскетът търси духовното извисяване чрез умъртвяване на плътта, днешният нашенски "елит" воглаве с мнозинството от избирателите търси себе си единствено чрез бързата и затова изключително грубата материализация на своите най-примитивни желания. Именно затова му трябва козел-водач през грубия материален свят, в който е принуден да оцелява. Па макар и силно да смърди на пръчовина.

Opus Dei 

Ако само парите и ресурсите, които дава властта, са причина за днешното безрадостно дередже в страната, казусът е решим. Но общественото мнение е силно инертна материя и вижда всичко, което е по-голямо от слон и чува само когато гръм го удари. Всички искат стабилност в държавата, предвидимост на битовите разходи  и по-добър живот, всички искат България да не бъде вкарвана като страна във войната в Украйна и парите на държавата да не се пилеят по невъзможни военни сделки с изтребители, нали така? Но мнозинството продължава да гласува тъкмо за партии като ГЕРБ, ПП-ДБ и други политически "ястреби", които изобщо не се съобразяват с обществените нагласи. Но пък са добре финансирани и хвърлят милиони за политически маркетинг под и над хоризонта на събитията.

Мазохизъм?! Самобичуване в името на какво е целият този маразъм, обхванал голяма част от гласоподавателите. Или пак избираме доброто старо, втръсналите ни политически муцуни от миналото, които десетилетия наред кроиха България, грабеха и трупаха за себе си, докато изпъдиха няколко поколения млади българи зад граница и сведоха обикновените хора у нас до оцеляването и почти невъзможно тягостни старини. Които така я въртяха, че 60% от имащите право на глас българи с отвращение да гледат на демокрацията и на многопартийната политическа система въобще.

Бляновете за президентска република се коренят именно в това обезверяване, че суверенът е народът, както е по Конституция, а не мераците за власт на Бойко, Доган, Петков, Радев или Йотова, както и всички онези, чиито лични амбиции в политиката сриват доверието в демокрацията и парламентарната република. Които подмениха истината с лъжа, а свободата с финансови окови, която дедите ни платиха с кръвта си и ни завещаха. И връщат на бял кон авторитаризма в една тотално обсебена от политическа лудост европейска България.

Като гледа човек назад в най-близката ни история, почти не е за вярване как единствено БСП твърдо и последователно следва и защитава тъкмо социалният интерес и този на обикновения човек, в тази тотална политическа вакханалия. В този караманьол, който ражда политически чудовища. Зловещи уж ляво насочени аватари на банални политически брокери. Хора, които и в селската кръчма няма да вземат на работа, защото лъжат и крадат. 

Ами децата? Коя е тази политическа сила, която е направила повече за защита на семейството и децата, на възрастните хора от БСП? 

И сега пак е единствената лява партия, стожер на социалните политики в новия парламент.

Но човекът е същество, което не вижда нищо по-малко от слон и не чува нищо, което е по-слабо от гръм. Освен това е в състояние да се блъска в един и същи камък до тогава, докато не провиди последствията от грешката си. Грешка, която всички, като общество плащаме скъпо и прескъпо. И с избори след избори вече нищо не се решава.