Искам думата
Жертви на модерната война
Историята трябва да е учителка, а не слугиня на политиката
/ брой: 94
В последните дни се засилва атаката на антикомунисти и русофоби за премахването на Паметника на Съветската армия в столицата. Пак станахме свидетели на спора 9 май Ден на Европа ли е или Ден на победата. Нека припомня малко исторически факти. На 8 май 1945 г. в късните часове, но заради часовата разлика - на 9 май, членовете на оцелялото нацистко правителство подписват капитулацията на Райха. А повод за Деня на Европа са събития пет години по-късно - декларацията на Робер Шуман, френски външен министър, който през 1950 г. обявява обединяването на френската и западногерманските стоманени индустрии чрез нарочно създадени институции за тази цел, с намерението да се направи войната между европейските народи в бъдеще немислима.
Разделени сме от тази дата. Защо?!
Защото робуваме на избирателна историческа памет и защото тази дата става оръжие на модерната агитационна война. С резолюция от 2019 г. Европейският парламент приравнява фашизма с комунизма, което от научна гледна точка не е съвсем точно. Да, лагери, убийства и зверства е имало и при комунизма, и при фашизма, но размерът на тези престъпления е несъпоставим. Да не говорим, че политически убийства и лагери в България е имало и преди 1944-та, да не говорим за престъпленията, които демокрациите извършват и които не се признават за такива - жертвите на колониализма и неоколониализма, на робството и расизма... За тези престъпления не е била потърсена отговорност чак до 90-те години на XX век!
След Втората световна война между 50 и 55 милиона са жертвите на западния колониализъм и неоколониализъм. Това са хора, убити във войни, започнати от Запада, и в западни военни преврати на други континенти. Да посоча един пример от тези демократични западни авантюри. На 24 март 1999 г. НАТО изсипа 22 000 тона бомби над суверенната държава Югославия, уби и рани над 6000 души, сред които 2000 деца. Това нападение в името на "демократичните ценности" бе извършено в противоречие с устава на ООН.
Да погледнем социалното измерение на "Рая", в който живеем - 10% от най-богатите хора на земята владеят 84% от богатствата и ресурсите на планетата, а размерите на световния финансов капитал надхвърлят в пъти реалното стоково покритие на световната икономика. Защо не забелязваме това? Защото сме жертва на модерна агитационна идеологическа война, която днес има нови имена - хибридна, неконвенционална и т.н.
Защо да не обединим двата празника - Денят на Европа и Денят на Победата? Защото истината е една - ако Европа иска да продължи да бъде проспериращо и демократично пространство на свободните европейски народи, споделящи обща културна, религиозна и ценностна система, тя трябва да престане да играе ролята на троянски кон на САЩ и да развие балансирани и равноправни отношения с Русия, от което най-много се страхуват Съединените щати. Европа трябва да бъде балансьор и посредник между САЩ и Русия, а не да застава на едната страна и отново да бъде въвличана в бъдещи военни геополитически авантюри. Съюзът между Европа и Русия би ритнал столчето, на което САЩ са стъпили като световна геополитическа сила. Затова САЩ и техният военнополитически блок НАТО, обхващащ повечето европейски страни, продължават и днес сблъсъка с Русия, макар и с други средства.
Като евроатлантици и новопокръстени европейци често забравяме, че ако го нямаше Денят на Победата, нямаше да го има и Денят на Европа. Не бива да омаловажаваме приносът на Червената армия и факта, че Съветският съюз даде 25 милиона жертви във Втората световна война. За жалост, и днес България, макар и част от евроатлантическите демократични, миролюбиви ценности, а може би именно заради тях, започва да се превръща в плацдарм за ново противопоставяне между Запада и Русия. И може да бъде въвлечена в бъдещи авантюри, които обслужват не българските, а чуждите интереси. Трябва да четем историята внимателно и да знаем, че тя трябва да е учителка, а не слугиня на политиката!