Дневникът на му-у-у-у

С промени в наредба ще ни приучават към  хуманно отношение към животните. Пастирите вече ще са задължени да пишат дневник, докато водят стадото на паша на открито. Грижата за животните в България край няма - за щастливите кокошки, за достойните старини на магаретата, мечките край Белица и пр. Сега за мучащите до "животновъдния обект" въпросният дневник сигурно ще звучи така: днес щастливите добичета пасяха зелена тревица, пиха бистра водица, изходиха се нормално, взеха си хранителните добавки и заспаха блажено. Или каквото там са правили хайванчетата. 
В документа на земеделското министерство, за който се спомена в пресата, има и други "важни" тваролюбиви подробности за кравите, биволиците и възрастта им. Но пък стопаните няма да са задължени да дават данни за "ушните марки" на отглежданите от тях животни. Ура, една страница по-малко в дневника!
Какви простотии! Не напразно една крава вече бега зад граница. На собствен ход. Така де, и животните страдат от носталгия, затова се и връщат в родната кочина! Едно време един чан стигаше за стадото, сега може би ще е най-добре, ако го пускат с лаптопа направо на ливадата. Или със смартфон - да има и снимков материал.    
В нормативния документ, вече излязъл в "Държавен вестник", е записано още, че въпросният дневник се заверява от регистрирания ветеринарен лекар още на заглавната страница и на края. Не се уточнява обаче дали всички пастири трябва да имат поне средно образование. Но ако паднат малко европари и рабфак може да изкарат, та разни ненормалници да отчетат и възможностите на  качественото достъпно образование у нас.  
Едно време в хомота са впрягали Белчо и Сивушка. Сега в него е впрегнат цял един народ, но дневници за него няма. Макар, че дойде време дневник да се води за всеки отделен българин. Докато не са ни затрили съвсем.