Дълго скриваният апокалипсис

Ние непрекъснато преоткриваме историята си - възторгваме се от нещо, после го сриваме, сетне пак го величаем, именуваме и преименуваме градове, села и улици, изчегъртваме пречупени кръстове и петолъчки, издигаме и събаряме паметници, взривяваме сгради... И все водени от днешния прочит, а не от по-траен поглед върху събитията. Други народи, например белгийците, от които сме заимствали и герба, и девиза, не се люшкат като отсечени тръни. Стремят се да не разгласяват онова, което ги излага, а когато то все пак стане известно, се извиняват, често - с половин уста, но не го изхвърлят нито от историята, нито от съвремието си.
Много сгради в тази страна, и то от най-разкошните, са построени от кървавия крал Леополд ІІ. Сред тях е Кралският музей за Централна Африка в градчето Тервьорен. Училите преди промените у нас ще си спомним, че в старите атласи някъде по средата на черния континент се мяркаше държавата Белгийско Конго. И че когато тя постигна независимостта си, а първият й демократично избран премиер Патрис Лумумба и най-близкият му съратник Антоан Гизенга бяха под заплаха за живота си, трудовите колективи в България пращаха гневни телеграми до съответните посолства.
Тогава не сме подозирали какъв апокалипсис се крие зад великолепието в Тервьорен и другите строежи на Леополд ІІ. Дълги години зверствата на този крал, извлякъл баснословни печалби от колонията с цената на 10 милиона жертви, са упорито скривани. Намират се обаче достойни хора, които със снимки и разкази на очевидци информират световната общественост - американският духовник Джордж Вашингтон Уилямс, британският журналист Едмънд Морел, който дори основава вестник, в който остро разобличава краля. Жесток памфлет за геноцида сътворява Марк Твен, а Джоузеф Конрад описва ужасите в повестта си "Сърце на мрака", издадена през 1899 г. Почти век по-късно тя е в основата на филма "Апокалипсис сега", като режисьорът Франсис Форд Копола адаптира сюжета към войната във Виетнам.
Мощният международен натиск принуждава през 1908 г. Леополд II да се откаже от имението си. Родината му го преименува на Белгийско Конго и го експлоатира още половин век. На 30 юни 1960 г. колонията е обявена за независима държава, като на церемонията в Леополдвил (познайте от три пъти чие име носи), днес Киншаса, присъства тогавашният крал Бодуен. В речта си прославя не кого да е, а тъкмо сатрапа Леополд II. В отговор Патрис Лумумба произнася на висок глас истината за африканския холокост и сътворилия го "цивилизатор". Това е толкова непростимо, че е свален от премиерския пост, а по-късно, по препоръка на ЦРУ, одобрена от президента на САЩ Дуайт Айзенхауер, е организирано убийството му. Непосредствената заповед е издадена от Чомбе, който не е петрички милионер, както мнозина са убедени, а сепаратисткият лидер на Катанга, стремяща се тогава да се отцепи от новосъздадената държава.
Антоан Гизенга е вицепремиер в правителството на Лумумба. Когато Патрис е свален и въдворен извън столицата, организира въстание в негова подкрепа, но не успява. Хвърлен е в затвора, а после минава в изгнание. Оттогава са спомените ми, макар и детски, за гневните заглавия в нашите вестници и събранията на трудовите колективи под лозунга: "Свобода за Лумумба и Гизенга!" По-късно те намериха потвърждение в мемоарите на Ричард Столц, през 1960 г. - първия резидент на ЦРУ в България, израснал след това до първи заместник-директор на ЦРУ. Той отбелязва струпването на стотици хора пред американското посолство в центъра на София. Положението излиза дотолкова извън контрол, че са изпочупени прозорците на сградата и срязани гумите на дипломатическите коли. Резидентът отива при белгийския шарже д'афер, за което отбелязва в спомените си: "Пред къщата му вече се беше събрала цяла тълпа, а той умишлено бе застанал пред големия прозорец в дневната си, за да им демонстрира презрението си."
През 2002 г. обаче специална комисия на белгийския парламент след едногодишно разследване стига до извода, че крал Бодуен е знаел за плановете за убийство, а правителството е оказвало всякаква помощ на противниците на Лумумба. Външният министър Луи Мишел се извинява официално на конгоанския народ за ролята на страната си в зловещото политическо убийство през 1961 г. За зверствата на Леополд ІІ обаче извинение няма. Името му се прославя с паметници, евромонети, ордени, с какъвто бе удостоен дори и доскорошният шеф на БНБ Искров. Построеният наново печално известен стадион "Хейзъл" пък вече се казва "Крал Бодуен".
Ето че за кой ли път виждаме как щастието на едни се гради върху нещастието на други. И как не трябва да падне и сянка на съмнение върху средствата, с които е натрупано богатството. Дори когато те драстично се разминават с евроценностите, чиято столица е тъкмо Брюксел.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info