Жить стало веселей!
Или за шеметния възход на партийно-правителствено-президентския кич у нас
/ брой: 139
В най-мрачния период на Сталиновата диктатура през трийсетте години на миналия век съветската пропагандна машина е лансирала девиза: "Жить стало лучше, жить стало веселей!" (Да се живее стана по-хубаво, да се живее стана по-весело!) Частично този девиз е приложим за съвременната българска действителност. Да се живее по-добре не е станало. И не е нужно да чакаме Световната банка да обявява най-песимистичната си прогноза за икономическия ни растеж през 2012 г. Усеща го всеки редови българин по джоба си, по олекналата потребителска кошница, по кажи-речи всекидневното сурвакане с нови по-високи цени на ток, вода, отопление... Някога, като искахме да ожалим някого, се казваше: "Горкият, кара я на хляб, сирене и домати!" Домати тази пролет не всеки можеше да си позволи. За сирене да не говорим.
Но за сметка на това втората част от родения през 30-те девиз е напълно валиден за Бойко-Борисова България. Да, стана по-весело да живеем. И заслугата е почти изцяло на самия ни премиер и на герберчетата, които цъфтят около него. Доказателства?
Не е нужно да ги ровим много назад - до шменти капелите, меренето на яката му гърбина от приятеля му Берлускони, търсенето с трън на женски гащи в къщата му в Банкя. Само преди дни, на 13 юни, за 53-годишнината му бяха направени такива подаръци, че Алеко, Чудомир и Чавдар Шинов да се напънат с общи усилия такива майтапи не могат измисли. То не бяха ножици за любимото му рязане на лентички, то не бяха кирки (с лентички) за първи копки, то не бяха книжки с приказки за юнаци с пожелание и той, юнак на юнаците, да изведе България на горния, по-хубав свят. (То това малко е по ръба: под "горен по-добър свят" се подразбира и нещо, за което едни вярват, че го има, други - че не, но все още никой не се е върнал оттам да разкрие истината.) Министър Лиляна Павлова се отчела с прозрачен куб, в който блещука макет на пътен възел Бистрица, открит на този светъл 13 юни от и в чест на юбиляря. (Навремето продаваха едни прозрачни кълбета с горска къщичка. Като завъртиш кълбото, върху къщичката почва да се сипе сняг. Явно Павлова е претворила творчески идеята, но е предпочела куб вместо кълбо, за да не възникват подигравателни асоциации с нечия анатомия.)
Колективният ум на депутатите от ГЕРБ все пак си е казал тежката дума и техният подарък засенчва кубчето на Лилето. Те дарили лидера си с торта с форма на магистрала, украсена с фигурки на валяк и багерист. Каква символика, боже! Ножички, търнокопи, блещукащи макети на пътни възли, магистрални торти (или тортени магистрали)!
По-малко от 4 месеца живот не му достигнаха на проф. Иван Славов, за да види това тържество на кича, на борбата срещу който той посвети живота и голяма част от творчеството си. Но кичът, който той осмиваше, подиграваше, бичуваше, беше проявата на лош, еснафски вкус главно в бита. А тук вече трябва да сведем глава пред кич на партийно-правителствено равнище. Впрочем защо само на партийно-правителствено - и на най-високо държавно ниво. Та каква по-кичозна идея от това да подариш на папата двуметров макет на яйце. Ех, професоре, ех, Славов, защо така избърза с отиването в по-добрия свят!
Ами ако се окаже, че наистина има такъв по-добър свят и професор Славов стъписано гледа кубчето с макетчето, магистралната торта, двуметровото яйце. Ще се обръща милият в гроба всеки път. И за да не вампиряса от възмущение, ще се наложи главният гроборазковач на републиката и заслужил вампировед Божидар Димитров да го прикове с железни шипове за крайниците и за всеки случай да му забие един и в лявото междуребрие, за да сме сигурни, че никой, нито жив, нито умрял, ще дръзне да препятства шеметния възход на партийно-правителствено-президентския кич.
Наистина, жить стало веселей!