Закрепостяване
/ брой: 91
Може още да е ранна пролет, но автобусните превозвачи вече усетиха бриза на лятото. И бързо пресметнаха с вчерашна дата, че билетът от столицата до морето има-няма трябва поне двойно да скочи. Дали защото е най-дългата дестинация, или за да ни намекнат какво ни очаква, от бранша наплюнчиха калема именно с тази мисъл. Като оставим настрани факта, че и автобусните превозвачи се опитват да си решат проблемите с управляващите и кризата по пътя на най-малкото съпротивление - на гърба на хората, идеята за поредния ценови шамар, който ни гласят, звучи почти като покана... За единична килия с изглед към вътрешния двор.
И така. На ход са поредните феодали, които искат да ни закрепостят. Сториха го банките с кредитите и лихвите. Не се замислиха топлинните счетоводители, топлофикациите и електроразпределителните дружества. По-добре да не отваряме приказка за кабелните телевизии, интернет доставчиците и мобилните оператори.
Безсилни сме пред списъците с лекарства и пред лекарските кабинети, пред вратите на детските ясли и градини, пред гишетата за нови документи за самоличност и пред канторите на съдия изпълнителите.
Всеки, както и когато може, ни вкарва в собствена схема. Тук опашка, там документче. Днес разрешение, утре лицензия. Плащаме такси, налагат ни глоби, текат ни наказателни лихви. И всеки ден всеки със своя номер. А ние, като завързани на верижка беззъби кученца, се опитваме да угодим всекиму, да удовлетворим всякакви претенции. Не успяваме и все повече затъваме.
От вчера желаещите да ни закрепостят се увеличиха с още един - автобусните превозвачи. Те, за разлика от останалите феодали, искат да направят това не само в преносния, но и в буквалния смисъл. Защото при цени на билетите за междуградски транспорт с размер, непосилен за отънелите ни доходи и непрекъснато растящите разходи, не ни остава нищо друго освен да тръшнем от вътрешната страна вратата на собствените си крепости. Може англичаните да робуват на принципа, че "моят дом е моята крепост", но едва ли влагат в този израз удоволствие от неприятното усещане да си крепостен селянин.
Нали сте подготвени психически, че каквото и да се случи с цените на горивата, с изсветляването на превозваческия сектор, с претенциите към правителството и с прочие обективни и субективни фактори, това лято, ако изобщо си спомним за морето, ще трябва да се бръкнем по-навътре в джоба. Колкото ни отпуснат синджирчето. Или докато не се скъса верижката.