Забравените

Ха, честито, набори! Първи октомври е  Международен ден на възрастните хора. На този ден всички ние отдаваме почитта си към хората от третата възраст и към техния принос към обществото.

Опа, грешка! Това го взех от един доклад, с който дежурно се отбелязва денят на натрупаните годинки, които у нас не се смятат за порок, а за проклятие. Докато възрастни чужденки рипат нашенски хора, докато японци-пенсионери се дивят на световните паметници на културата, докато германци почиват и на нашето море, ние сме омотани в икономическа криза, в ниския прираст и желанието на младите да хванат пътя за чужбина, с мизерните пенсии и скотския живот на старостта прегръщаме самотата. Оказва се трудно дори да отидеш, поради липса на пари, за да погребеш близък или приятел, да отвориш вратата за гости. Оставени сами на себе си, възрастните стават забравени хора. И влизат в статистиката на напусналите този свят, в списъците на кварталната изборна секция или при длъжниците на парно и ток.

За каква почест или елементарно внимание към третата възраст може да се говори у нас, когато бедността е надскочила всички нормални граници. Когато дори вдигането на мижавия праг на бедност не стига за 1 663 668 българи да го надскочат. А колко пенсионери могат да се похвалят с 363 лв. праг на бедност, когато за много от тях няма дори пенсия от 200 лв. Някога баби и дядовци кътаха пари за внучета и деца. Днес обратно - разчитат на тях и на трудно изработените им на гурбет в чужбина пари. Иначе са умрели буквално от глад. Под приспивните песни на сега управляващите и в границите на една стара и уредена Европа, в която стърчим като връх на премиерските хвалби за благоденствие и социална сигурност. В държава, в която няма дори кувьози за малкото новородени българчета, та със събиране на капачки доброволци търсят решение и за този проблем. А забравените възрастни тихо плачат в своите домове...