Всякаква прилика е случайна

"Малък наръчник за идеалния диктатор" - под това заглавие френският "Фигаро" публикува наскоро текст от Кевин Деланей. Тук ще цитираме откъси, които ще номерираме, за да се улесним при коментирането на асоциациите с някои явления в отечеството ни от две години насам.
1. "В Уганда Иди Амин Дада отстраняваше съперниците си, после ги хвърляше за храна на крокодилите... А в Камбоджа Пол Пот отпращаше интелектуалния елит в лагери... Тези деспоти бяха не просто отвратителни, тяхната бруталност разкрива общ за всички тирани план за кариера: да си осигурят доживотна служба."
Начинът, по който подобни стари катили успяват да задържат поста, е свързан с някои тънкости на занаята.
2. "Урок номер първи: да се подбират куртизаните грижливо и да се третират по коректен начин. Иначе казано, да им се вдъхне смъртен страх, за да се съхрани собствената власт, като същевременно богато се възнаграждават... Завършените автократи по начало фаворизират лично верните, а народът фигурира последен в списъка."
3. "Ръководителят на абсолютисткия режим на Северна Корея Ким Чен Ир задължавал своя ръководен елит да гледа видеофилми, които показват как бивши могъщи официални лица от Източна Германия са се принудили да продават моливи на улицата - обикновено предупреждение за това какво може да се случи при нарушение на статуквото."
4. "Първостепенно е да се поддържат широките маси в състояние на заслепение. Както казваше Гьобелс: "Колкото една лъжа е по-голяма и по-често повтаряна, толкова повече хора ще започнат да й вярват."
5. "Споменатото по-горе е много по-лесно да стане в една изолирана страна като Северна Корея, отколкото в страни с развито киберпространство като Египет, Сирия, Тунис. Впрочем по време на египетската революция Мубарак нареди да се дезактивира локалната мрежа на интернет."
6. "В последна сметка темпераментът е без съмнение ключа на всяка тирания: нищо не е по-ефикасно от добър мегаломански и злонамерен нарцисизъм. В това отношение идеалният пример е полковник Кадафи. Макар че прилича на дегенерирал палячо... той управлява в продължение на 42 години почти всички области на живота в Либия, като постоянно се хвалеше с превъзхождащата си интелигентност... Чувството за вина и съмнението са съвършено чужди за него."
7. "Парадоксално, но ако искаш да се задържиш във властта като диктатор, е по-добре да си нарцистичен тоталитарист, отколкото банален автократ."
Колкото и да е неприятно да се търсят паралели на горните цитати с тенденции и явления в нашата страна през последните две години, такива май се натрапват сами. Да караме точка по точка.   
1. В България, за щастие, крокодили се срещат единствено в зоологическите градини. Лагери, където да бъдат изпращани несговорчиви представители на интелектуалния елит, слава Богу, засега също няма. Но представители на този елит съвсем наскоро бяха посъветвани да стават овчари или да отглеждат картофи. А ако се стигне до някакво свръхпроизводство на сегменти от този елит, като лекари например, те да се натирват в чужбина, което все пак, ще признаем, е по-добре, отколкото в лагер на Пол Пот.
Засега не е анонсирано намерение за доживотно заемане на властовия пост, а само за още един мандат като премиер, после евентуално ще се мисли за 1-2 президентски мандата - и тя 2030-а чукнала на вратата. И толкова стига. Засега.
    2. В нашия случай подборът на куртизаните е значително разширен и творчески разнообразен. Имаше световен прецедент, когато за министър беше назначена случайно срещната на кръстопът госпожа. В друг случай за предводител на партийното воинство в столицата беше определен личният лекар гинеколог. Все пак основното изискване да си привлечен в елита е да си колкото може по-безличен и да изповядваш безпрекословно веруюто "Той е прав, дори когато греши". Справка - депутатите от мнозинството в Народното събрание.
Възнаграждението на лично верните може да става, да речем, с прекратяване на митническа проверка чрез телефонно обаждане в късна доба (Мишо Бирата, лека му пръст) или чрез възстановяване на заветна службица на "оня, дето ритаме заедно". Сигурно има и други, но за тях флашките още не са излезли.
А че народът фигурира последен в списъка, е видно не само от драстичното му обедняване през последните две години, но и от отношението към него като към "некачествен мат'риал или че трябва да се държи изкъсо като кучетата от кучкарника Ни.
3. Интересна хрумка. Нека това бъде скромният ни принос за обогатяване на палитрата от хватки (извън онази, каратистката, приложена на министъра на земеделието) за държане в сляпо послушание на ръководния "елит".
4. Това указание намира най-широко, повсеместно и ежедневно приложение. Започна се с "дългата скамейка" компетентни и квалифицирани кадри (типичен пример e кандидат-еврокомисарката Румяна Желева); излизането от кризата по Димитровден 20... - уточнението на годината предстои; вината на Станишев и тройната коалиция и за раждането на двуглаво теле в Горно Нанадолнище. С Мен започна строителството на магистрали, спортни зали, метро и естакади всякакви - не вярвате? А лентите, които режем по няколко на ден и ще ги режем, ако ще и на всеки 100 магистрални метра, за да не минава и час без телевизионен гастрол? Аз плащам заплатите ви, Аз раздавам пенсиите ви, Аз ви храня, Аз ви поя... Излишно е да продължаваме, всеки пълнолетен български гражданин може да даде свой принос за този списък на "по-големите и по-често повтаряните"...
5. Тук вече Сме първопроходци. Нека си говорят по телевизиите за мои гафове и изцепки, нека си пишат по вестници, списания и интернет - когато не ни отърва, Ние не ги гледаме, не ги слушаме и не ги четем...
6 и 7. И тук вече Сме световни шампиони - и като темперамент, и като нарцисизъм всякакъв - и мегаломански, и злонамерен, и тоталитарен, и шутовски, и като звезда на международната арена ("конграчулейшънс, дженерал"), и въобще какъвто вид нарцисизъм ви дойде наум.
Какво чакат от БАН, та още не са Ме избрали за академик - да ги закрия ли? Какво чакат поетите, та не пишат оди за Мен - да не би гръдната Ми обиколка да е по-малка от Крали-Марковата? И само чалгаджийките ли песни ще пеят за Мен? Срамота!