Вече не ядем горещи кучета, но...

    Много отдавна, когато се изписваше "чавка", "чучулига", а не "4авка", "4у4улига", българските карикатуристи клеймяха алкохолизма на американските войници, налюскващи се с кока-кола, а фейлетонистите се гавреха с извратената привичка на янките да нагъват горещи кучета. Сега вече, освен че знаем, че се пише "4авка" и "4у4улига" и не гледаме на кока-колата като на коварно оръжие на идеологическата диверсия, спокойно нагъваме в Макдоналдсите hot dogs и научихме, че това се превежда като "кренвирши".
Това обаче не значи, че и днес в програмите на телевизиите и в публикациите на вестници и списания не ни сервират често "горещи кучета" за мезе.
    "Италиански жени се събират в неделя пред резиденцията на премиера Берлускони в Рим, за да я замерят с гащите си. Така те искат да покажат, че родината им не е бордей, въпреки сластолюбието на премиера, известен със сексуалните си авантюри", четем в столичен всекидневник. Преди време подробно бях обяснил на страниците на ДУМА, че поетът Едгар Алън По не е умрял в парижки бордей, както известяваше един вестник, а в парижки бардак. Защото френската дума "bordel", която наистина звучи сходно с "бордей", се превежда именно като "публичен дом","бардак". А заемката от румънски език "бордей" означава нехигиенично жилище, землянка, зимник според речника за чуждите думи. Разбира се, от личен опит знам, че журналистът по принцип чете само собствения си вестник и в собствения си вестник чете само собствените си писания. Така че въобще не съм учуден, че и според споменатата информация италианските жени протестират против превръщането на страната им в "бордей", когато всъщност те не искат Италия да бъде "бардак". Смущава ме това, че елементарната логика би трябвало да подскаже на колегите, че сексуалните забежки на Берлускони по се вместват в представите за бардак, а не на бордей -  човекът все пак е милиардер и не му отива да влачи проститутките по землянки и зимници.
    Добре е когато се имаш за човек на перото и словото да умееш да се "спъваш" в неуместно и нелогично звучащи на български термини и словосъчетания, чиито източник е някакъв чужд език. Защото освен за горещи кучета и бордеи, кажи-речи всеки ден чуваме и четем за някакви странни, открити от недоучени журналисти "крайпътни бомби", "дъждовни гори" или "бараки", обитавани от войници. Road side bomb наистина се превежда буквално като "крайпътна бомба", но това е терминът на английски за наложилата се в българския език "мина". Както и barracks, колкото и да е лесно да се преведе като бараки, означава всъщност "казарма". Да, войниците живеят обикновено в казарми, а бараките са бояджиите да си държат в тях маламашките. Същият е случаят и с "дъждовните гори" в Бразилия, както почти без изключение буквално превеждат "rain forest", а всъщност точният превод е "джунгла", "тропическа гора".
    Няма спасение и от разните там тиймбилдинги, таргети и тем подобни засукани думички, с които автори с претенции за космополитизъм кичат творенията си, както се кичи магаре с наниз от сини маниста. Да де, ама как да си го кажеш простичко "укрепване на колектива", когато това е компрометиран термин отпреди 1989-а, макар че точно това означава тиймбилдинг. А на едни хора, участвали в тиймбилдинг, някак няма как да им се превърти езикът да кажат простичкото и разбираемо и за стрина Гинка от Горно Камарци "цел", когато "таргет", ехее, звучи, та дрънка.
    Периодически се пускат в обръщение разни думички, които знайни и незнайни културтрегери се чувстват задължени да употребяват, ако искат да се впишат в един самозван кръг на посветените. Такива са думичките "култов" и "хитов". Култови или хитови са спектакли, филми, артисти, книги, молове, кръчми, чалга звезди и всичко, каквото ви дойде на ум. Култът към "култов" и хитов е по-разпространен и от свински грип, но за разлика от него трае вече поне десетина години. Да, в началото са звучали необичайно, оригинално, привличали са вниманието, предизвиквали са интерес, което е стремеж на всеки пишещ. Но след десетилетна употреба, и то най-често неоправдана, те се банализират до степен да почнат да дразнят. Такава съдба чака доста модната напоследък думичка "тегав". Разлиствам днешен вестник, почти сигурен, че ще я открия да се мъдри някъде, и не се лъжа: "Това навсякъде в белия свят се прави чрез преговори - занимание трудно и тегаво", пише авторката в статия нещо за синдикатите. "Тегаво" й на нашумяла (защо не култова) социоложка. И на Годжи от "Шоуто на Слави" нещо му е тегаво. Да кажеш или напишеш "тегав" вече подсказва далече по-високо ниво на посветените, по нея те се разпознават и сякаш приятелски си намигат: "от вашите съм". Преди време такъв беше глаголът "случва се". Когато елитарски си "намигаха" чрез него, нищо не "ставаше" - "случваше" се. Какво е нужно, за да "се случи" приемането ни в Европейския съюз, търпеливо обясняваше Меглена Кунева. С известно и лесно обяснимо закъснение (полицейските реотани винаги са загрявали по-бавно), и Цветан Цветанов обяснява на журналистка от "24 часа", че "ако операция "Октопод" не се беше случила, може би щяхме да имаме много по-тежки престъпления".
Неотдавна един наш милионер от тия, вносните, дето от време на време прескачат до София, за да обявят поредното си благодеяние, сподели в столичен всекидневник, че започва борба за почистване на  българския език и за целта формирал екип от стотина души. Идеята е благородна, но да открехнем господина, че вече повече от десетилетие съществуват например нарочни законни разпоредби, забраняващи изписването на латиница на табели, фирми, реклами и прочие нагледна агитация на публични места, освен ако не съпровождат същите текстове в по-голям формат на български. Някой да е потърсил отговорност за масовите нарушения на това пренебрегване на българския език? Със сигурност може да твърдим, че от акцията на родолюбеца милионер файдата ще е единствено за стотината хитреци, които ще опапат отпуснатите пари, след което безпомощно ще повдигнат рамене, напомняйки, че тази борба за българщината се води още от Паисиево време така, че да не бързаме с резултатите.
Лично аз бих препоръчал на родолюбивия милионер по-прагматичен подход: да се бръкне за десетина заплати на т.нар. стилисти, които да бъдат натоварени с курсове за езиково ограмотяване на журналистическите колективи на основните електронни и печатни медии с най-голямо влияние върху широката читателска, радио и телевизионна аудитория. Все нещичко може и да прихванат. Макар че кой знае. Професор Брезински всяка седмица води рубриката си " ТРУДния български език" във в. "Труд" и пак повечето от цитираните в тази статия езикови недомислия съм взел от този, иначе уважаван от мене вестник.