"Вълшебното лекарство" спаси живота на милиони хора
Пеницилинът, открит от знаменития шотландец Александър Флеминг през 1928 г., е първият антибиотик, той поставя началото на качествено нова ера в развитието на медицината
/ брой: 179
"Вие казвате, че съм изобретил нещо. Всъщност аз само съм видял, видял съм това, което е създадено от Господ Бог за човека. Честта и славата принадлежат не на мен, а на Бог."
Александър Флеминг
Спомням си колко пъти като дете съм заварвал моя баща, страхотен лекар, да си прави сам инжекции с пеницилин, за да спре поредната бронхопневмония. Благодарение на пеницилина изкара накрак не една и две, а може ми десет. Продължи да работи по 12-15 часа на ден и така не остави без грижа нито един от своите пациенти, на които бе посветил живота си. Щом го нападнеше тежката болест, пеницилинът бе неговото спасение - "вълшебното лекарство" на века, което върна от пътя към оня свят милиони хора и продължава и днес да лекува милиони.
Оздравял с пеницилин, баща ми и с пеницилин помагаше на другите болни.
Всъщност как се появява това лекарство, кой е неговият откривател?
"Благодаря за пеницилина
...Той ще оживее и ще си дойде вкъщи" - плакат от времето на Втората световна война
Казва се Александър Флеминг. Роден е през 1881 г. в Локфийлд, Шотландия. Завършва медицинска школа в лондонската болница "Света Мария" и още съвсем млад се увлича от изследвания в областта на имунологията. Според някои биографи пеницилинът идва на бял свят в резултат на случайност и на огромен късмет: имунологът, бактериологът Александър Флеминг забравя в лабораторията си стафилококови култури и те плесенясват, защото са изложени на допир с въздуха. Там, където е плесенясало, бактериите са изчезнали. Специалистът съобразява, че именно плесента създава някаква субстанция, която унищожава стафилококовите и другите опасни бактерии. Нарича я пеницилин, по името на плесента...
Други смятат, че нещата не са никак случайни, понеже Александър Флеминг още по времето на Първата световна война е насочил вниманието си към инфектираните рани на войниците и открива, че доста от антисептичните средства увреждат повече клетките на организма, отколкото вредят на микробите. Затова започва да търси лекарство, което може да унищожава бактериите, без да застрашава клетките.
След края на войната, през 1922 г., открива субстанцията лизозим. Тя не заплашва клетките, унищожава някои микроби, но не и най-опасните.
Големият успех идва през 1928 г., а през 1929-а Флеминг публикува резултатите от своите изследвания. За жалост следват две несполуки: нито някой обръща внимание на изумителното постижение, нито авторът му успява да разработи ефикасен метод за пречистването на пеницилина и десет години чудотворното лекарство остава в забвение.
Александър Флеминг в лабораторията си
Докато в края на 30-те настъпва щастлив обрат: английските медици Хауард Флори и Ернст Чейн намират Флеминговата публикация и остават смаяни от нея. Започват опити - един, два, десет и постигат същите резултати като Флеминг преди десет години. Техният много ценен принос е, че успяват да пречистят пеницилина и след това започват неговото прилагане - най-напред на болни животни, после - на болни хора. Следва потресение от изумителния ефект на лекарството!
Всичко обаче се дължи на голямото постижение на Флори и Чейн - те съумяват да извлекат пеницилин в използваема форма чрез комплексна процедура на замразяване и изсушаване.
Тъкмо навреме: започнала е Втората световна война, нужда от лекарството имат милиони ранени, а американски и английски фармацевтични компании осигуряват производството му в големи количества. Така са спасени страшно много хора, рязко намалява броят на заразените и претърпели ампутация войници.
Първият антибиотик в света прави чудеса. С него лекуват отравяне на кръвта, пневмония, гангрена, артрит, дифтерит, червена треска, сифилис, гонорея, бронхит, менингит, циреи, костни инфекции...
И още: той е изключително безопасен. Дози от 50 000 единици дневно дават добър резултат при определени инфекции - те нямат опасен страничен ефект. Дози от 100 милиона единици дневно(!) също нямат лош страничен ефект!
Феноменалните качества на пеницилина подтикват учените да продължат своите търсения и така с времето се появяват още много антибиотици - всички спасителни за хората. Пеницилинът остава обаче не само първият, но и най-широко употребяваният антибиотик. Затова светът се прекланя пред неговия откривател с огромна благодарност. В навечерието на 130-годишнината от неговото рождение Александър Флеминг е сред хората с най-големи заслуги към човечеството. И то му се отплаща достойно - откривателят на пеницилина е избран за Нобелов лауреат и с присъщото си благородство и скромност той разделя наградата с Флори и Чейн. Присъдена му е титлата сър.