Точката на И-то
Управници стават за брезил
/ брой: 110
Оказа се, че още пазя двеста подписа, част от многото, които превъзмогнали риска за себе си представители на младата художествено-творческа интелигенция събраха, срещу събарянето на кюстендилското читалище. Хартисало е едно от многобройните ксерокопия, с които се търсеше подкрепа от различни институции. Годината беше 1982-а, съветският лидер си беше жив, макар и не здрав, а брежневският застой беше в разгара си, доколкото застоят може да има разгар. Местното партийно и държавно ръководство бе решило да събори читалището, за да построи дом на съветите. Подписката намери отклик в столицата, от ЦК на БКП идваха в Кюстендил да проверяват обществените настроения. Напук на всичко, в една мартенска утрин стоманени въжета опасаха масивните зидове на историческата сграда. На площада се натрупаха хора, настъпи суматоха. Четирима изтъкнати кюстендилци - героите на социалистическия труд проф. Сашо Стоянов и народната артистка Ирина Тасева, както и член-кореспондентите Ефрем Карамфилов и Любен Тонев, излязоха с открито писмо в защита на читалището под наслов "Угроза, която носи срам". "Работническо дело" не само го пусна, но и го подкрепи с редакционна бележка. Събарянето беше преустановено. Разрушеното дотогава се оказа невъзстановимо, но факт е, че властта отстъпи пред обществения натиск. И то при социализма.
Тридесет и пет години по-късно, при повторния български капитализъм, нищо не можа да предотврати бутането на "Двойната къща" в центъра на столицата. Нито онлайн петицията, нито живата верига. Нито пък властта, която в мъртвото време между двата тура на президентските избори отмени статута на паметник на културата на 110-годишната сграда. Бивш ресорен министър каза, че са му намеквали за 100 хил. лв. срещу такава услуга. Интересите на новобогаташа-собственик излязоха по-силни и багерите свършиха черната работа. Подобна бе съдбата и на тютюневите складове в Пловдив. Апетитите за разрушаването им и построяването на тяхно място на нови сгради се сблъскаха с недоволството на гражданското общество. Събарянето на тези паметници на културата бе осуетено, но изобретателният бизнес намери как да разчисти терена. Складовете бяха опожарени, за виновник бе посочен клошар, а пред новото строителство вече няма пречки. Пък обществеността нека се възмущава колкото иска. Това са само два от примерите, в които гласът й остана като в пустиня. И то тъкмо в системата, която имаме за демократична.
В предишното време кюстендилската управа се беше засилила да отреже тополите край реката. Две-три кореспонденции в централния печат се оказаха достатъчно силни, за да блокират тези намерения. В наши дни нищо не помогна - нито дописки, нито групи във фейсбук. Тополите бяха премахнати със замах, на тяхно място тепърва ще растат произхождащите от Югоизточна Азия пауловнии. Още не е ясно как тяхната нетипична за нашите дължини естетика ще се впише в местния пейзаж. Но онези, които се вълнуват от това, нито взимат решенията, нито някой ги чува. А тези, които решават, не се трогват от чак такива детайли.
През 1972 г. в столичното кино "Витоша" цяла седмица вървеше панорама на Анджей Вайда. Четиридесет и пет години по-късно в центъра на Кюстендил възкръсна заглавието на един от показаните тогава филми - "Брезова горичка". Общината иска да реализира с евросредства недостъпен доскоро за граждани проект за благоустрояване на градската среда. За целта на мястото на брезовата горичка щяла да прави паркинг. А дърветата да премести при реката. Онази, край която вече не се редят тополите. Колко от тях ще се прихванат на новото място, не е ясно, но, както вече знаем, подобни въпроси не терзаят управата. При това тя заблуждава, че дърветата, които ще трябва да пускат корени другаде, са "само" 23. Недоволни граждани решиха да докажат с табелки, че са повече. По време на акцията общинската охрана им отправи абсурдното предупреждение, че ще ги глоби, ако закачат номерата по дърветата. Щели да увредят общинска собственост. Сякаш увреждането няма да настъпи тъкмо с преместването им. Протестиращите се съобразиха и държейки табелките в ръце, доказаха, че нарочените брези са над 80. Общината обаче все още не се съобразява с недоволството и предпочита да стане за брезил, но да не отстъпи.
Има и изключения. М.г. в Силистра искаха да отсекат 87 чинара заради финансиран с европейски пари ремонт. Местната власт не чу протеста, но ехото достигна до премиера. И той се разпореди да се спре финансирането, докато не се дадат гаранции за запазването на дърветата. Но това е от онези изключения, които потвърждават правилото. При демокрацията по нашенски от местния властелин зависи почти всичко във феода. Най-често той е готов да се обрезили, но да не се съобрази с недоволството. А на гражданската активност не й остава нищо друго, освен вярата в "добрия цар". Пък после някои много се чудят каква е тази носталгия по миналото.
Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info