Спешно и грешно
/ брой: 71
Нора СТОИЧКОВА
Не минаха няколко дни, откакто Европарламентът прие резолюция за тотално ембарго върху вноса на руски суровини в Европа, и по екраните отново се разщъкаха ядрени експерти, които се засилиха да ремонтират АЕЦ "Козлодуй" с части от чешката "Шкода". Понеже "Газпром" и "Росатом" били дългата ръка на Кремъл и затова, виж ти, колко хубаво станало с това ембарго.
Първо, резолюцията няма задължителен характер - т.е. все още реално не са забранили внос на части и ядрено гориво от Русия за нашата централа. Второ, да слагаме тигана на печката, когато рибата е още в морето, е не просто глупост, а голям мерак.
Големият мерак на част от ядрените специалисти у нас е да няма Втора атомна, а Първата така да се ремонтира, че да стане американска. И ядреното гориво ако може да е от "Уестингхаус", че да се диверсифицираме енергийно изцяло.
Мечтите за подобна диверсификация на източниците на енергийни суровини може да ни излязат прекалено скъпо и да застрашат националната сигурност.
За газа стана ясно, че освен от Азербайджан, ще го внасяме течен от САЩ. Но да напомним, че той се транспортира течен, а след това трябва да се изгради цял завод, който отново да го преработи в газ и да го пусне по тръбата.
Гърция напредва с този проект и ако газът идва оттам, цената му със сигурност ще бъде натоварена, освен с транспортни такси и комисиони, и с допълнителна стойност за преработката му.
Опасността при подобна спешна диверсификация е да се допуснат фатални грешки. Отдавна се говори за диверсификация на доставките на ядрено гориво в АЕЦ "Козлодуй". Опитът на страни като Чехия и Украйна, които експериментираха с гориво от "Уестингхаус" в руските ядрени мощности, не доведоха до добър резултат. В редица доклади, добили публичност през последните години, се говори за опасност от теч на радиация поради технологични разлики в стандартите на двата типа гориво. Така че, преди да се сменя доставчикът на ядрено гориво за централата, специалистите, и най-вече Агенцията за ядрено регулиране, трябва да имат думата за това решение.
Колкото до обмисляната от Европа забрана за внос на природен газ от Русия, стана ясно дори и на децата, че това ще е удар по икономиките на континента, а не толкова по Москва. Санкциите, колкото и да са тежки, единственото, което постигат, е пълна мобилизация на Русия. Съвсем скоро природният газ, както и капиталите ще тръгнат в източно направление и това ще е удар, от който Европа с десетилетия няма да се оправи. Сегашният жизнен стандарт на средния европеец и без това рязко спадна само за последния месец от военните действия в Украйна, пълното ембарго просто ще бъде финалният щрих в картината на катастрофата.
У нас тежестта от това ще се усети изключително негативно, но колкото икономическият разум се противопоставя, толкова повече Брюксел затъва в емоции и комплекси. За съжаление, в тази хлъзгава среда българското правителство трябва разумно да лавира и да не отстъпва ни на йота от националния интерес. Изборите са плашило, което размахват онези, които нямат контрол върху ситуацията.
Пълното енергийно ембарго на суровините от Русия, ако изобщо бъде наложено, ще бъде смазващ удар върху икономиката и ще застраши рязко националната сигурност.
Затова, преди да се говори на едро, трябва много внимателно да се обмислят алтернативите. И най-вече да се обмисли доколко ще е поносима цената на енергоресурсите за хората у нас.