След референдума: от "фърляне" към изхвърляне
/ брой: 282
Голямо "забавление" покрай голямото "фърляне" ни поднесоха телевизиите. Като се почне от култовото "За референдума искАх да гласувам, обаче нямах желание" и се стигне до "РефОрендум означава всичкО да се обединят в едно". И още: "Балотаж е т'ва, дето има пари, има всичко. Богатство!" Или: "Да се събират 'сичките гУлЯмци и да решават какво да станИ. Това е ГОлотаж, нали?" А накрая: "Така казаха и фърлих. Фърлих една черта, 'айде готово!"
Някой сигурно ще каже, че "Господари на ефира" нарочно подбират такива примери, за да се лее смях в предаването им. И ще бъде прав, но не съвсем. Защото тези случки не са изключения, та да се налага с лупа да се търсят. По-скоро са толкова много, че са в състояние да избодат очите. Ето какво написа в дискусията към тази колонка от миналата събота секретар на секционна избирателна комисия, обхващаща преимуществено ромски електорален състав: "При почти половината картинката беше горе-долу следната: влиза избирател, представител на комисията го пита желае ли да гласува за референдума. Част от избирателите питат: "Ко е т'ва?". Други пък, и то основно млади избиратели, казват: "Кат' сте почнали да давате бюлетини, дайти ни и тъкъва." След като е взел бюлетината, избирателят обикновено има дежурен въпрос: "И ко' да прая ся?". При опашка от поне десет човека, че и повече, няма време да се обяснява. При това положение отговорът е: "Четеш въпроса и зачертаваш с "Х" в квадратчето "ДА" или "НЕ". Обаче избирателят казва: "Ааааа, да фърлям на "ДА" или "НЕ", така ли?". И човекът "фърля" на "ДА", защото повече му харесва този отговор. Опасявам се, че и част от по-възрастните избиратели са избрали отговора "ДА", не защото са разбрали смисъла на въпросите, а защото този отговор им допада повече."
Тук пък сигурно някой ще каже, че примерите са типични за част от ромското население, но не са дотолкова многобройни, та да определят физиономията на цялото избирателно тяло. И също ще бъде прав, но не съвсем. Защото ромите стават все по-голям процент от гласоподавателите. Днес може да са "само" езичето на везната, но утре ще бъдат нейно рамо. И то на ниво "Рамо, Рамо, друже мой". Не изцяло, но в тревожна степен. А и де да бяха само ромите! Виждали сме, виждахме и пак видяхме на какво равнище са някои във "ВИП Брадър". За които текстът на нашия химн е написан от Доспевски, Кольо Фичето е революционер, Мадарският конник е при Троян, а Стамболов е известен с това, че именният му ден е на 27 декември. След като "виповете" ни са такива, какво да очакваме от деветокласниците, 40 на сто от които са функционално неграмотни. Не разбират смисъла на прочетеното, нямат базисно ниво, с което да могат да анализират информацията и да виждат голямата картина.
Положението е не просто лошо, то е ужасно. Ето защо след голямото "фърляне" на референдума не би трябвало да има чак такова изхвърляне от страна на инициаторите му. Най-малкото защото парадирането с резултатите не е честно спрямо онези, които смятат, че "референдумът е много добър човек" и затова "му гласуват". Някои от привържениците на мажоритарната система нямат представа какво се случва на изборния терен. Как се организират големи маси за гласуване, как се осъществява корпоративен и друг контролиран вот. Как се опрощават заеми и уреждат екскурзии. Те смятат, че едва ли не всички избиратели са способни, а и готови, да гласуват по съвест, стига вместо партийни листи да им бъдат предложени мажоритарни кандидати. Вярват в нещо, което не съществува, поне в онази степен, в която си въобразяват. Това си е техен проблем до момента, в който не се опитат да ни натрапят илюзията си. Към тях, все пак, може да има снизхождение, те не разбират какво става. Но какво да се каже за онези, които са безкрайно наясно с особеностите на изборите по български? И които въпреки това агитират до втръсване за изцяло мажоритарна система? Тяхното едва ли е просто заблуда, която великодушно може да бъде подмината.
Разбира се, уродливите изборни практики се проявяват и при пропорционалната система. Но когато се предлага решение, то трябва да е реално, а не "от трън, та на глог". Иначе смяната става самоцелна или пък е просто повърхност, под която се крие нещо друго. Нужно е ограмотяване и образоване, формиране на способности, а и на нагласи, за анализ и самостоятелна преценка. Само че това е дълъг, скъп и досаден процес, с който като че ли на никого не му се захваща. По-лесно им е сякаш на едните да се изхвърлят, а на другите - да изхвърлят. Първите - с изразената в референдума воля, искайки час по-скоро тя да стане законов факт. А вторите - да пратят в коша колкото може повече от същата тази воля. Което подсказва, че каквато и промяна да се предприеме, промяна всъщност няма да има. Защото "фърлянето" ще продължи, все едно дали по партии, или по личности.
Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info