Политически цайтнот
/ брой: 156
Любомир Кючуков
И досега източноевропейски държави имаха отговорни ресори в ЕК. Що се отнася до България, се говори за политически цайтнот по отношение на българската кандидатура. Проблемът е, че това е далеч от една осмислена държавна политика. Изборът на български комисар винаги е бил свързан със запълването на квоти и поддържане на баланси.
Именно, защото става въпрос за политика и държавни интереси, следва да бъде процес, а не конюктурен акт. Възможността да бъде даден ресор означава да се направи предварителен подбор и работа между другите държави членки за подкрепа. Сега гледаме прехвърляне на отговорността върху едно несъставено правителство.
Преди да се говори за съдържателна външна политика на ЕС, задължително трябва да се направи уточнение, необходимо да се избегнат грешни тълкувания. Външната политика на ЕС е обща, но не е общностна. Външната политика е прерогатив на националните политики на държавите. Провежда се обща външна политика на ЕС, но при съгласие държавите членки. Задължителното им съгласие означава, че всяка една от тях може самостоятелно да блокира отделни решения – има право на вето. През последните години обаче рязко се засилил натиска, най-вече от водещите страни членки за премахване на ветото и въвеждане на квалифицирано мнозинство.
Има изключения в Лисабонския договор – за външна политика и фискална, защото е трудно да си представим уеднаквяването на данъците. В България е 10% плоския данък, а в скандинавските страни около 50%.
Натискът се засили след войната в Украйна заради позициите на Унгария, която получи отстъпки по други въпроси.
Войната в Газа стопира тези усилия, защото страните в ЕС и НАТО са дълбоко разделени и общата позиция се оказа невъзможна. Единствената формулировка по темата се свежда до „беше обсъждан въпросът“, а на срещата на върха на НАТО във Вашингтон, Алиансът не намери възможно дори да спомене войната в Близкия Изток. Ако съществуваше това правило, би поставило сериозен въпрос пред ЕС, например за признаването на държавата Палестина. До момента 16 страни от ЕС не са я признали. Това означава, че при квалифицирано мнозинство или да държавите, признали да оттеглят, или да се присъединят към непризналите. Това е показателно колко е сложно формирането на общи позиции в ЕС.
Пред БНР