За книгите, четенето и децата ни

Основателни са тревогите ни за отношението на младите към четенето. Все повече се уверяваме, че децата, младежта у нас се отдръпна от книгите. Мнозина са тези, които въобще не четат. Затова и се увеличава "армията" на учените-недоучени!
Когато излязоха резултатите от тазгодишната матура по българска литература, се разбра, че стихотворението на Атанас Далчев "Книгите" не е най-подходящият избор за изучаване в учебната програма. Повечето от тази наша нечетяща младеж има елементарно мислене и е възприела буквално текста. Затова се е получил обратният ефект - "Вместо да изпишем вежди, сме извадили очи!" Някои от зрелостниците (дали наистина са "узрели"?!) са приели като нещастие работата с книгите и

елементарно са изтълкували думите на автора

"... и аз изгубих зарад книгите живота и света." Написали са, че: "най-голямото наказание е да те затворят в стая, пълна с книги, и да четеш!", "най-нещастните хора са тези, които четат", "аз не познавам такива, които да обичат да четат" и други подобни "умности"! И бездруго сегашните подрастващи мразят четенето, не обичат книгите, та сме им го "втълпили" с пример от нашата литература! Това ли е целта на съставителите, на авторите на учебниците? Толкова други - подходящи за изучаване стихотворения, има от Атанас Далчев! Защо е избрано точно "Книгите", което е посветено на друг наш голям творец - К. Гълъбов?
Ако учениците имат умен, опитен и интелигентен учител, ако той е запалил у тях огъня на любознанието, ако ги е въвел в храма на поетическото творчество, те правилно са вникнали в съдържанието на стихотворението и са направили хубав анализ, написали са чудесни есета. Но колко са тези висококвалифицирани преподаватели? Това не е само въпрос, а сериозни проблеми в нашата образователна система.

Да не говорим за правописа

Срамно е в днешно време да има по две грешки на дума, изписана от зрелостниците! Отново ясно и категорично се налага преразглеждането на учебните програми и пренаписването на учебниците! Би трябвало нашите възпитаници да излязат от средното училище с утвърдено разбиране, че четенето не е само безспорна необходимост, но че то е изключително голямо удоволствие! Щастливи  са тези хора, които са се убедили в това!
Сега, във века на електронните медии, на компютъра, е излишна борбата на "книжката с мишката"! Защото книгата си има свое предимство. Можем да я мушнем в чантата, в джоба си и, ако сме свикнали с нея, ако я желаем, взимаме я с нас навсякъде. Тя ни е сигурна и там, където няма електрически ток и кабели, с които да свържем модерните си източници на информация. Книгата ни остава вярна дружка, с която можем да се усамотим, да се гушнем с нея в леглото си и да се насладим на онова, което добрият автор ни е оставил в нейните страници.
Моята внучка, когато беше в трети клас, ме попита

що е това "будител"

Обясних й и после й разказах за Христо Г. Данов - бащата на нашето книгоиздаване. Споменах как е започнал той своето собствено ограмотяване в килийно училище. Детето ме слушаше с ококорени очи и му бе трудно да разбере как се учи четмо и писмо без тетрадки, без учебници, без книги... Двете с нея написахме домашното й за българския будител. На другия ден внучката си дойде от училище засмяна и доволна - имала шестица за съчинението си! Учителката я накарала да го прочете пред съучениците си, че и те да запомнят кой е този голям и благороден българин, дал на нашето училище първите му помагала, учебници и училищни пособия. 
Било е време, когато за книгата хората са давали цяло състояние. Защото са знаели, че без нея е немислимо да получат образование, да придобият знания. За жалост сегашните средства за информация поизместиха книгата. Децата и внуците ни предпочитат телевизията, компютъра. Безспорно това са големите придобивки за света, за човечеството. Но там невсякога знанията и информациите са напълно достатъчни. И не са регламентирани, не са дори безопасни - в чисто физически, здравословен смисъл, в съдържателно и в емоционално отношение. Докато добрата книга, четенето, ако не е денонощно, е за предпочитане.
Когато посещавам днешните ни изложби и панаири на книгата, не мога да се нарадвам на луксозните красиви издания, на богатството на сегашния ни книжен пазар. И изпитвам болка, че много от нас не могат да си позволят възможността да си купят

хубава, но недостъпна по цената си книга

Утешаваме ме мисълта, че не можем да  притежаваме цялото книжно богатство, че големите ни библиотеки са на наше разположение. Но най-голямата ми тревога е във факта, че рядко, почти трудно, е да срещнеш там, пред щандовете с книгите, в малкото ни на брой книжарници, млади хора, деца! Отмиляха младите от книгите! Не ги ценят, не ги обичат, не ги събират, не ги четат!
По телевизията има проекти за четенето - "Голямото четене", "Малкото голямо четене". Не е толкова важно кой автор, коя творба излиза напред, макар че всеки има предпочитания. Разбира се, българските класици би трябвало да имат големите предимства. Но нали истинската цел е да се засили интересът към самото четене! Труден е изборът, защото всеки има вкусове и критерии, но изключително важно е да върнем децата и внуците си в света на книгите! Да ги накараме да търсят книгата, да им вдъхнем стремеж към нея. И тук е мисията на семейството, на родителите, на учителите, на медиите! Да въздействаме с всичките си знания и чувства на младите! Да ги примамим, да ги върнем в богатия свят на големите и неповторими автори. Да изградим у тях умения да разпознават истинските книжовни ценности, да се ориентират правилно в морето от книги, заляло безпощадно днешните ни пазари. Да спасим младите поколения за истинската литература, за вечната култура! И ако можем да ги вдъхновим да залюбят книгата, да я заобичат - от това по-добро не би имало! Ето това би трябвало да стане голямото завоевание на полезните проекти за четенето!