Ти два пъти ми майка беше!

Не ме смущава див вой от омрази, 

не стряска ме на завистта гневът - 

спокойно гледам в бъдещето ази: 

там моите песни все ще се четат! 

Стъпил здраво на българска земя, закърмен с най-добрите идеи, пориви и чувства български, поетът правдиво оценява собствените си творения.

Стихотворението "Моите песни" Иван Вазов написва в 1913 г. Периодът, в който е създадена творбата, е един от най-тежките за народа ни, преживяващ победите, пораженията, смъртта, ужасите, жестокостите на Балканската война, на скоро последвалите още две войни. Поетът е възпял героизма на войниците ни, оплакал е жертвите. В същото време неговата душа е почернена и от лична голяма мъка - загубил е най-скъпия си човек - своята майка.

Баба Съба е изиграла невероятно голяма роля за оформянето на Иван Вазов и като личност, и като творец. Горещо благодарен, поетът й е посветил много свои стихове, но паметни остават:

Ти ме роди, но ти ми даде

и светлото, що в теб блещеше,

ти и човека в мен създаде -

ти два пъти ми майка беше!

В края на юни 1850 г. (на 9 юли по нов стил), когато се ражда първородният син на Съба и Минчо Вазови, домът им е посетен от близки, родственици и доста сопотчани. Любопитните били повече, защото искали да видят дали детето няма някакъв "нишан", че родителите били далечни роднини - "на седем пояса", та били принудени да се венчаят в Калофер, а не в Сопот. 

А кой да знае, че се е родил голям поет, писател, който ще прослави роден край, България? Родил се е един висок и красив българин, наследник на хубост и ум, на сладкодумие от родителите си. Бащината фамилия "вазът" означава красноречие, разговорливост. А стремежа си към знание и книги наследява от майката. След него следват още осем деца: Никола, Киро, Ана, Георги, Михаил, Вълка, Владимир и Борис. Всички са красиви, умни, лични и способни българи. 

Цялата фамилия ВАЗОВИ с достойните си членове се нарежда в безсмъртния пантеон на строителите на съвременна България. Всички живеят в сговор, мир, взаимопомощ, уважение към родители. За това обединение, за тази здрава патриархалност заслугите са най-вече на баба Съба.

Стройната и лична девойка Съба Хаджиниколова била съседка на Вазови. Била на 14 години, когато я сгодяват за снажния и хубав Минчо Вазов. Не била грамотна, но брат й Георги, учил в гръцко училище в Пловдив, знаещ добре и френски, я ограмотява и тя жадно поглъща, чете и препрочита книгите, които имат вкъщи. Тази любознателност, страст към четенето, й остава за цял живот. Тя успява да я предаде и на децата си - те всичките са интелигентни. Оставили са ни писмени доказателства за уменията си да разказват, да пишат. 

Но дарбите на баба Съба се наследяват най-добре от първородния й син. Майката му предава своя усет към поетичната реч, защото понякога несъзнателно или под влияние на народните песни тя говорела в мерена реч. Всичките деца на баба Съба носят майчиното чувство към красивото в природата, в живота. 

Спомени за баба Съба са писали почти всички от рода Вазови, много редове й е посветила и снахата Елисавета Консулова-Вазова. Най-топли и признателни са излиянията на поета за майката.

Душата ми от теб научи

да мрази, да обича страстно,

от твоята душа засучи

любов към всичко тук прекрасно.

Когато проф. Иван Шишманов прави прочутата си анкета с Иван Вазов, той разбира, че и баба Съба е оставила писмени спомени. Зачита се в необработения почерк на нейните писания в един търговски тефтер (поетът също пише първите си поетически опити в търговския тефтер на баща си) и е изненадан! Защото се оказва, че баба Съба е надарена с писателски дар, умее да разказва увлекателно и прочувствено. 

Тогава Шишманов си припомня многото случаи, когато майките на големите творци са оказвали влияние за тяхното израстване, за оформянето им като творци. Така е било и с Иван Вазов. Поетичният огън в душата му е запален от неговата майка. После, когато нощем изписвал търговските тефтери на баща си със стихове, нали тя, майката, му е шепнела: "Ако нямаш свещ, да дам."   

В 1920 г. спомените на баба Съба са издадени в малка книжка - "СПОМЕНИ" - с предговор на проф. Шишманов, а в 1993 г. са преиздадени. Шишманов ги определя като "откровения", сравнява ги с биографията на Софроний Врачански "Житие и страдание грешного Софрония". Тези спомени на баба Съба и днес се четат на един дъх. 

Много интересни са разказите й за годежа и сватбата й с Минчо Вазов, както и спомените й за раждането и "питата" на първородния й син Иван. Най-вълнуващи са преживяванията й от гоненията, жестокостите, кланетата и пожарите в Карлово, Калофер, Сопот през 1877 г. Като трагичен епос звучат разказите на многострадалната жена, загубила съпруг, свекърва, попаднала като бежанка с невръстни деца в Араповския манастир, после в Пловдив, Карлово. Ето един откъс от спомените:

"Боже! Мъжа си оставям! Ази накъде отивам? Сопот гори, небето се черви навсякъде. Не се къса глава, бих я откъснала кат на лястовица."

Изтерзаното й семейство се събира след много перипетии и се приютява след Освобождението в малката пристройка в опожарения им сопотски дом.

Добре е тези спомени на баба Съба да бъдат прочетени от всички българи - малки и големи, добре е да бъдат издадени и на чужди езици, за да престанат вече писания и разговори, които отричат жестокостите и кланетата по време на турското робство.

По-късно баба Съба живее с най-големия си син - с поета, но връзките й с всички членове на фамилията са здрави и силни. Тя живо и активно участва в съдбата на всекиго от големия род, пише трогателни и напътствени писма, за които води "отчет" в многобройните си бележници. Затова Иван Вазов шеговито й прикачва прозвището на еврейската "Агенция Хавас".

Баба Съба е искала да бъде непрекъснато в услуга на децата си, да им помага със съвети и наставления, държала е да бъде здрава спойката между членовете на многобройната фамилия. И тя наистина е била обединяващото звено в рода. Нейното влияние, нейната сила се е чувствала от всеки член на фамилията. Кореспонденцията й с роднините престанала едва тогава, когато вече всичките й деца и внуци били около нея в София. 

А най-малката й снаха - художничката Елисавета Консулова-Вазова, пише за баба Съба:

"Не познавам трапеза, на която така да се е спазвала патриархалността на обичаите, както на нейната. Там никой не смееше да прекъсне говора на по-големия "бачо" (Иван Вазов), а когато майката заговореше, и народният поет мълчеше."

Запознах се с Елисавета Консулова, с  нейните дъщери и внучки, през лятото на 1964 г., когато бях уредничка на къщата музей "Иван Вазов" в Сопот. Това беше моето първо работно място след завършване на университета. Сприятелихме се с роднините на Вазов. Чудни вечери прекарвахме на чардака на малката къща на баба Тана Павлова - в разговори, в спомени за рода на Вазов. И душа на компанията беше Елисавета Консулова, наследила много от качествата на своята свекърва! 

И тя умееше да ръководи и направлява всички в своето семейство. Правеше го внимателно, тактично, с уважение и толерантност. С хумор и с блага мекота тя също влизаше в душите на своите деца и внуци. Съобразяваше се с младостта и новостите, но държеше за етичността и здравия морал. С качествата си, с дарованията си и тя беше достойна и голяма личност за фамилията Вазови.             

23 октомври 1964 г. в къщата на Вазов в Сопот: Дельо Цочев - уредник, Елка - дъщеря на Консулова, с дъщерята на Елка, Елисавета Консулова и Петра Попова-Ташева, уредничка.