Постите и лошите думи

Великденският пост тази година започна на 10 март и продължава 7 седмици, 40 дни или до 27 април включително, и приключва на Великден. Той е най-важният от четирите постни периода през годината и символизира 40-те дни, които Христос прекарва в пустинята, подготвяйки душата и тялото си за саможертвата. Ето защо по време на пости се смята, че трябва да пречистим не само организма, но и душата си, да станем по-умерени и по-добри в мислите и действията си. Не бива да се караме, да се гневим. Не бива да лъжем, да клеветим. Трябва да сме естествени, а не фалшиви. Важното е човек да се смири, да не прави лошо никому. И ако се спазват постите, но не се спазва човещината, няма никакъв смисъл. Защото целта е да станем по-добри, по-отзивчиви към страдащите, към бедните, към децата и родителите си. Да си спомним  Вазовата молитва: 

    Дядо Господи, прости ме,

    моля ти се от душа.

    С ум и разум надари ме

    да не мога да греша.

    Запази ми ти сърцето

    от зли мисли и неща!

Спазваме ли днес тези християнски изисквания? Мнозина показно ходят в църквата и постят не заради вярата, а за да влязат в нормата на килограмите си. Има и такива, които постят заради здравословното хранене. И така да е - пак е полезно! Греховни са тези, които не стават по-добри, защото злобеят, казват лоши думи на близките си, на децата си, обиждат и огорчават старите си родители и дедите си. Заради всичките си неблагополучия, които им се стоварват в живота, отправят вината към най-обичаните си хора, които са около тях. В живота ни има много яд, ненавист, мъст и агресия. Не е добра действителността ни, все по-трудно ни е, имаме много проблеми, а управниците не виждат и не чуват народните страдания, не разбират бедността, не се грижат за народа, не милеят за болните, за старите хора. По празниците подхвърлят трохи на бедните. Като индулгенция за своята ненаситност и високомерие. Нищо, че  живеят в лукс и не се страхуват от наказания заради греховете си. 

Постите ще изчистят ли техните души? Ще поправят ли пренебрежителното им отношение към нас, обикновените? От тях най-често чуваме лоши думи. Те дават лош пример, корупцията започва от тях. От главата, от най-високите държавни кресла започва омразата един към друг. Всеки ден от парламента чуваме отровни думи, които ни настройват отмъстително. От екрана на телевизорите се лее омраза, чуват се мерзки слова! В много от вестниците също се четат злобни думи. И няма забрани и наказания за тези, които замърсяват не само езика ни, но и душите ни. Човек бе убит във влак само заради една забележка към шумни пасажери! Това е морално падение, бандитизъм без граници.

Звучи шаблонно, но добротата трябва е влезе в морала ни. Душите ни се нуждаят от човещина, жадуват за истинска християнска милост! Не само по празниците, а най-вече в трудното ни всекидневие. Срещу което всеки ден протестите стават по-многобройни и сред всички наистина работещи българи. И няма да спрат, ако самите ние не спрем бента, през който изтича националното ни самочувствие и парите на всички ни.

Да си припомним как живя и твори големият наш художник Владимир Димитров - Майстора, когото наричали "Дядо Боже". Той ни остави прекрасни картини, светещи с красотата си, но и ни завеща уроци по човещина, пълни с обич към родината, с любов и преданост към нашата природа и хората. Когато неговият меценат и благодетел Джон Крейн го кани да поживее в САЩ, там да твори на спокойствие, той отива в Ню Йорк. Но само след два месеца се завръща и заявява, че не може да диша и да рисува без България, без нейните планини, равнини, без българите, без красивите български жени, които той остави в платната си като незабравими мадони. И казва: "Ние имаме бащи пророци и майки светици!" Тези слова на Майстора трябва да ги знаем, да ги помним всички и най-вече да ги имат предвид нашите управници и политици! Почит, уважение, преклонение и достойно отношение пред бащи, майки и деди трябва да имаме винаги.  

На това ни учи християнският пост!