Политици, не подценявайте българската баба!

Колкото и да не искат да си признаят, сегашните ни управници знаят - българската баба ще реши кои ще управляват България. Макар че тя е отричана, непризнавана, неуважавана, оставена с мизерна пенсия да оцелява трудно в това вълчо време, ясно е, че армията й е многобройна. Тя  с решителна сила ще се ориентира правилно, ще се организира добре и ще си пусне гласа за тези избраници, на които ще повярва, че ще подобрят хала на българите, хала на държавата България.
Като българската баба едва ли има по света! Тя е ГОЛЯМА работа! Тя е изключителна! За нея песни се пеят, стихове се пишат, но... няма паметник на българската баба. А трябва! Защото България без нея би загинала. Че нали тя е тази, която е поемала рожбата при нейното раждане, тя първа гушва скъпоценния "пакет" от родилния дом. Притиска го до сърцето си, отглежда го, докато е жива. И го прави с радост, и е щастлива, че, отчувала собствените си деца, сега се е отдала на най-скъпото за нея - внучето. То е в ума й, в очите й, в душата й! За него тя прави чудеса невиждани, прави даже това, което не е по силите й. Отделя от мизерната си пенсия парички за внучето, изминава километри пеша, за да му напазарува любимите неща. За него, за внучето си, тя приготвя най-хубавите дрешки, най-милите дарове, най-скъпите играчки. А какви супички, какви манджички, сладкиши и банички му приготвя! Да сте яли някога нещо по-вкусно от бабините специалитети? Всичко, каквото бабата прави за внучето, за своите вкъщи, е най-най-хубавото! Защото тя не жали нито силите си, нито своите средства, а влага най-важното - огромната си и жертвена любов! И движена от тази незаменима любов, бабата става най-рано от всички вкъщи. На нея се дължат топлината, уютът, светлината в дома. Там, където има баба, винаги има топла вкусна супичка, къдрава баничка - пухкава и мекичка, рохко яйчице, топличко и сладичко млечице, червена ябълчица, която понякога бабчето къта с дни в дъното на своето джобче за своето съкровище - внучето! А то знае: "Баба нещо ще ми даде.                          То дали ще се яде?"
  Бабата е тази, която няма да остави своето мило внуче мокро и изцапано. Тя няма да спи, но ще си го натъкми чисто и красиво, изгладено и спретнато. И ще си го хване за пухкавата ръчичка, и ще си го поведе гордо към паркове и градинки, по рождени и именни дни, по изложби, детски партита и театри. Защото мама и тати са заети със своите си грижи и служби - имат си техни дертове житейски. А колко са спокойни родителите, че децата им са в сигурните ръце на своите баби!
А когато бабата си има и дядо, от това по-добро няма. Щастливо е внучето с дядо и баба, доволни са и неговите родители. Защото бабата впряга и дядото в голямата и отговорна МИСИЯ - отглеждането на отрочето! Той, дядото, отменя бабата, тича по пазари, води и довежда детето от детска градина, от английска забавачка, от алианса, от тенис-игрището, от плувния басейн, от танцувалния клуб, от училището... Защото живеем във време страшно и опасно. И дядото, обул маратонките, тича, тича по цял ден. Тича по заръките на бабата, по поръчките на младите и го прави съвестно, с готовност, с радост.
И какво стана сега? Обществото ни, държавата ни, управниците ни се отказаха от бабата, обърнаха й гръб. Абе аман от тия стари хора, стига с тия баби и дядовци! Не са ни нужни! Защо са им на тях права, пари? Какво е това уважение към старите? Ама че били работили, че строили, че пестили, че са се жертвали - ми да не са го правили! Били отглеждали бъдещето на държавата! То пък една държава! Сега накъде, накъде да се отправи тая пуста българска баба?
Ох, управници, мамини синове и бабини внучета! Вие не знаете колко е жилава, колко е издръжлива и комбинативна вашата баба! Та не я ли виждате? Тя не се предава! Тръгна по белия свят със своите деца, със своите внучета. Тръгна по Америката, по Европата, по черна Африка, че чак и до Австралията стигна... И там е същата - всеотдайна СВЕТИЦА! Сега тя не само отглежда българските, че и смесено-българските деца, но и ги учи на български език, пее им български песни, чете им български книжки. На нея се дължи запазването на БЪЛГАРЩИНАТА!
А като отраснат внучетата, като си вземат хляба в ръцете, че като започнат и да се любят - бабата вече пречи. Вече не е нужна никому. Тогава й купуват еднопосочен билет за България. Да прави каквото си ще в тая нещастна държава! Забравят я и деца, и внуци. Но тя тях да забрави не може! Никога! И няма да я чуете да каже лоша дума за своите. Сакън!
Какво да прави сега българската баба? Държавата и тя я не ще! Как й е дотегнала тая стара баба с тия скъпи лекарства, с тия жалби по скъпотията и немотията, дето стават все по-големи!
И се налага бабата пак да върви. Тръгва сега сама по света - да се препитава, че и да припечелва. Ама не толкова за себе си, колкото пак за своите. Защото близките ни държави, като Гърция и Италия, че и по-далечните, като Испания, Португалия, та даже и зад океана, като САЩ и Канада, имат нужда от БАБИ! Търсят се баби да гледат малки деца, да се грижат за възрасни хора, да им пазаруват, да им правят компания в ежедневието, да им услаждат златните години от живота. Бабата е капитал ГОЛЯМ! Това отдавна са го признали хората по света. Истината е, че за пълноценното съществуване на едно човешко общество са необходими хора от всички възрасти. Умните и мъдрите хора отдавна са прозрели, че човешкият живот е едно пътуване към неизвестността! Пътуване с еднопосочен билет! И за да е успешно това пътуване, трябва съобразяване, уважение, взаимопомощ ЧОВЕШКА!
Щом нашата българска баба не ни е нужна нам, тя отива там, където я търсят, където я ценят, където й заплащат, и то добре, заслужено за всичко, което тя е усвоила от живота, което е възприела в годините, когато е учила, когато се е трудила съвестно и всеотдайно за своята родина. Сега чужди хора, в чужда държава й плащат по 500, 600, че и повече долари, евро! Плащат й заплата, а не мизерна и убиваща пенсия, която й е отредила скъпата родина! И българската баба стана голяма истинска печелбарка! А къде отиват нейните спечелени с труд и мъка пари? Пак за нейните хора - връщат се в нещастното ни отечество!
Ех, съдба човешка! Съдба българска! Знае ли нашата държава колко струва българската баба?
Сега на българската баба й предстои да участва в предстоящите избори. Не, не бива да се казва "участва", защото истината е, че тя ще реши на кого да повери ВЛАСТТА!