Почтените - изчезващ вид?

Тия дни много се говори за почтени хора. То е защото почтеността у нас сега почти липсва. След тая пуста промяна друг морал се "насади" в обществото. На почтеността се гледа като на изживяло времето си благородство, а почтените започнаха да ги смятат за будали. Пак е истина болезненото Ботево възклицание "Свестните у нас считат за луди!"
Преди почтеността е била водеща благодетел, защото хората са държали на едното си име. Били са почтени, без да говорят за това. Такъв е бил моралът, такива са били обществените порядки. Така са били възпитани и така са възпитавали и те своите деца. Почтеността се е предавала от поколение на поколение, но тихо, скромно и безрезервно. Помня, че баба ми Петра - майка на 12 достойни деца и на две и повече дузини внуци и правнуци, когато съгрешехме, тихо, но строго, ни гълчеше: "Срамота! Какво ще кажат хората?!" Днес, във времето на парата, няма такива понятия като срам и съвест. Ценят се само забогателите, натрупалите богатства, и не се мисли как и по какъв начин са придобити. А новите богаташи не се интересуват какво, къде и как се говори за тях. Още по-лошо е, че на честността и на бедността вече се гледа като на срамни пороци.
Почтеността не изчезва. Има ги почтените хора, но обществото ни като че ли не ги забелязва. А почтените люде са солта на живота. Те го правят светъл, хубав, красив. Те ни дават вяра и надежда. Такъв беше моят баща и заради честността и почтеността си беше уважаван в Пловдив. Бях вече завършила образованието си и се върнах в "моята" гимназия като преподавателка по литература. Баща ми не можа да ме види - за мигове се беше пръснало сърцето му. Но в града го помнеха много хора. Колко от днешните ни управници ще оставят такова честно и неопетнено име на своите наследници?
Как сега, на поредните нови избори, да си изберем почтени управници? Други са новите ценности. Парата и лъжата властват в сегашния ни греховен свят. А са ни нужни хора на честта, на делата. Такива, които да поставят народните работи над собствените интереси. Имаме ли такива кандидати? Колко от тях на дело доказаха, че в това трудно за народа време се отказват от привилегии? Да ви призная - нямам доверие на тези, които говорят против съперниците си, а не са доказали собствените си достойнства и възможности. И няма да гласувам за този, чиято всяка втора дума е "Аз". Дано заедно да намерим онези, които ще ни предложат разумни решения за България. В тях ни е надеждата.