30 Юни 2024неделя21:26 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Снимка БТА

Наследство

Изложба разкрива тайните на Провадия - Солницата

Тя се организира по повод 20-годишнината от началото на археологическите проучвания на най-стария праисторически солодобивен и градски център в Европа

/ брой: 121

автор:Дума

visibility 882

Националният археологически институт и музей на Българската академия на науките (НАИМ - БАН) представя изложбата "Повелителите на солта: Провадия - Солницата 5600-4350 г. пр. Хр.". Изложбата се организира по повод 20-годишнината от началото на археологическите проучвания на най-стария праисторически солодобивен и градски център в Европа Провадия - Солницата и се посвещава на 155-годишнината на Българската академия на науките. Може да бъде разгледана в Залата за временни експозиции на НАИМ - БАН до 18 септември 2024 г.  
"Провадия - Солницата заслужава своята голяма изложба", подчертава акад. проф. Васил Николов, ръководител на проекта от самото му начало. "От 20 години насам говорим за уникалността на този археологически обект и се стремим да го популяризираме пред широката общественост. Изложбата "Повелителите на солта: Провадия - Солницата 5600-4350 г. пр. Хр." в Националния археологически музей води обекта по-близо до хората."
Временната изложба представя над 530 находки, открити при проучванията на солодобивен и градски център Провадия - Солницата. Експонатите датират от късната праистория (VІ и V хилядолетие пр. Хр.), като са представени и предмети от късноелинистическия период и Античността. Те свидетелстват за мащабното развитие на единствения в региона ранен солодобив, търговията със сол, натрупването на богатства от общностите в района, необходимостта от тяхната защита зад масивните каменни стени и социалната йерархия на комплексното праисторическо общество в периода от 5600 до 4350 г. пр. Хр. Сред най-интересните експонати са красиви керамични съдове, керамични антропоморфни фигурки, керамични култови масички и съдове, костени инструменти, гривни от мида спондилус, върхове на стрели, сечива.
Провадия - Солницата е най-древният солодобивен градски център в Европа, възникнал във връзка с експлоатацията на единственото находище на каменна сол на Източните Балкани. Добивът на сол чрез изпаряване на солен разтвор в керамични съдове е първото специализирано производство в региона. Добитата готварска сол се превръща в единствената стратегическа суровина за времето си, в стока, търговията с която води до натрупване на огромни богатства и до необходимостта производството и произтичащите от него блага да бъдат опазени. Изградената през V хил. пр. Хр. каменна цитадела е единствената по рода си в региона, пример за невероятно постижение на военната теория и строителното изкуство на своето време.
Изложбата е създадена със съвместните усилия на екипите на Националния археологически институт и музей на Българската академия на науките и Историческия музей в Провадия. За да осигурят максимално автентично преживяване, специалистите са разработили аудиогид и добавена реалност.

Избрани акценти

Костен скиптър Късна желязна епоха (V в. пр. Хр.). Праисторически солодобивен и градски център Провадия - Солницата

В югоизточния сектор на селищната могила са проучени няколко ями от късната желязна епоха, в една от които е открита долна част от човешки скелет на скитски воин. Воинът е бил погребан с железен нож и костен скиптър. Скиптърът е дълъг 39 см, а на върха му е представена интересна комбинация от глава на орел, съчетана с лице на скитски воин, като клюнът играе ролята и на шапка. Детайлността на изработката му е впечатляваща.

Керамичен съд. Постройка 17 Среден халколит (4700-4600 г. пр. Хр.) Праисторически солодобивен и градски център Провадия - Солницата

 През 2021 г. продължи проучването на последователните селища от средния и късния халколит (V хил. пр.Хр.) и техните каменни отбранителни стени. Разкрити са няколко опожарени къщи и са открити многобройни находки: богато украсени керамични съдове, антропоморфни фигурки, сечива от рог и мед, костени и кремъчни върхове за стрели и други.

Костен антропоморфен идол с медни апликации Късен халколит (4600-4200 г. пр. Хр.). Селищна могила Провадия - Солницата (5500-4200 г. пр. Хр.)

Въпреки схематично представената форма фигурката впечатлява с прецизно изработените детайли, както и с медните украшения върху тялото. Вероятно изобразява основното женско божество през праисторията - "Великата Богиня-майка"

Златен пандантив Късен халколит. Праисторически солодобивен и градски център Провадия - Солницата

 Златното украшение (висулка) произхожда от некропола на селищна могила Провадия - Солницата и се датира във втората половина на V хилядолетие пр. Хр. Това е епохата на най-ранната златна металургия и на световноизвестния Варненски некропол, разположен едва на около 40 км от Провадия. Според хипотезата на проф. Васил Николов именно търговията със сол от района на днешна Провадия е в основата на богатството на Варненския некропол.

Праисторически солодобивен и градски център Провадия - Солницата Късен елинизъм (II-I в. пр. Хр.)

Ритуално огнище - есхара

В малък южен участък от късноелинистическото селище са установени останки от три есхари (ритуални огнища). Едната от тях лежи на пода на малка постройка с размери 5х4 м, а композицията й с квадратна форма е единствена по рода си. Върху загладената горна повърхност чрез притиснат в глината шнур е очертана периферията, а с по две врязани успоредни линии са нанесени диагоналите, пресичащи се в центъра на съоръжението. В две срещуположни триъгълни полета, образувани от диагоналите, са представени чрез врязване по едно антропоморфно женско изображение в адорация.

По материали на НАИМ - БАН и статията на акад. проф. Васил Николов "Солта създава цивилизация (Провадия - Солницата 5600-4350 г. пр. Хр.)"

БСП срещу продажбата на оборудването за "Белене"

автор:Дума

visibility 1619

/ брой: 121

Законът за надценките на хляба е неприложим

автор:Дума

visibility 1364

/ брой: 121

Официално ни отрязаха за еврозоната през 2025 г.

автор:Дума

visibility 2003

/ брой: 120

НАТО с нова мисия за подкрепа на Украйна

автор:Дума

visibility 1711

/ брой: 121

Германско гражданство след пет години

автор:Дума

visibility 1615

/ брой: 121

Провали се опитът за военен преврат в Боливия

автор:Дума

visibility 1470

/ брой: 121

Накратко

автор:Дума

visibility 1284

/ брой: 121

Пак гоним дивото

автор:Нора Стоичкова

visibility 1567

/ брой: 121

Зор да се покажем

автор:Аида Паникян

visibility 1616

/ брой: 121

Самоунижението в Благоевград

автор:Александър Симов

visibility 1546

/ брой: 121

Съкровище на българската медицина

автор:Аида Паникян

visibility 1422

/ брой: 121

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ