Синдромите на прехода

Вълко Вълков

Преходът към пазарна икономика създаде условия за появата и функционирането на плурализма като многопартийна система. Политическото пространство се насити с множество партии и движения с най-различни идеологии, програми и цветове - сини, зелени, червени, жълти, оранжеви и др. С най-различни наименования: демократи, социалдемократи, социалисти, земеделци, радикали, либерали, националисти, патриотични, народни, еколози, европейци и др. от политическия спектър. Всичко това е важна съставка от системата за демократизиране на нашето общество. Силата на демокрацията се състои в това, че гражданите чрез механизма на вота си решават кой да ги управлява. Чърчил навремето казва, че демокрацията не е най-съвършената форма за управление, но човечеството досега не е измислило по-съвършена.
Социалдемократът Петър Дертлиев определяше демокрацията примерно така: водиш открит, честен, свободен и цивилизован диалог със своя опонент, изразяваш уважение към него и на края му изказваш една благодарност за изразеното от него друго становище. По време на прехода у нас обаче диспутите обикновено се превръщаха в някакви истерии.

Злобата, омразата и завистта

разяждат държавните и обществените институции и обществото ни като цяло. Това е един от синдромите на прехода. Необходимо е да се проведе повсеместна борба от всички политически и други субекти срещу това духовно и нравствено падение. Обединението като национален приоритет се превръща в дефицитна потребност.
Политиката има коефициент на полезно действие, когато е насочена към развитие на истинската демокрация, икономически растеж и повишаване жизнения стандарт на гражданите. По време на прехода, независимо от положените усилия, тези макроикономически показатели не бяха постигнати. Инфлацията галопираше. Реалните доходи намаляваха. Безработицата растеше. В последните 3-4 години реален икономически растеж не се постигна. Това са съществени предизвикателства пред новото програмно правителство. Наред с икономическата и финансовата криза у нас в отделни периоди на прехода се прояви и политическа криза. Това се потвърждава и от феномена - служебно правителство. Освен това никое правителство не повтори непосредствено втори мандат.
Характерен белег на прехода е и разпадът на партийните структури. В резултат на това в някои партии се получи значителен политически упадък. Те загубиха немалък властови ресурс. Този извод се потвърди и от предсрочните парламентарни избори /12.05.2013 г./. В хода на прехода почти всички партии се рояха в различни партийни структури със свои политически облик, идеологии и програми. С висока степен мултипликационният процес се прояви в Съюза на демократичните сили и в партиите на Земеделския съюз. Немалко активисти на тези партии преминаха в други партийни структури. Този процес се прояви и в хода на предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори. И на тази основа се появи ренегатството. Голяма част от партиите, които бяха коалиционен партньор на СДС, загубиха немалко от своя политически облик. Процесът на разпад не отмина и БСП, ДПС, "Атака" и НДСВ. Вероятно този процес няма да отмине и политическа партия ГЕРБ. Тук вече се прояви процесът на отлюспването.
По време на отминалата вече предизборна кампания в политическото пространство
 
възникнаха множество партии

с най-различни наименования. Затова в изборния вот взеха участия над 40 партии и коалиции. Както тези партии и коалиции, така също и партиите с висока степен на разпад не успяха да преминат 4-процентната бариера за влизане в парламента. Тази съдба сполетя и партиите с дългогодишен политически и исторически живот - Земеделския съюз, Социалдемократическата партия, Демократическата партия, Радикалната партия, Либералната партия и др. Така е. Едни изгряват, а други залязват. Човешки съдби.
Нашата многовековна история по безспорен начин е доказала, че разединението винаги е водело до пагубни последствия. Този извод за съжаление се потвърди и от събитията на прехода у нас. Разпадът на партийните структури не е нищо друго освен наш български синдром. Дано се поучим от тези исторически факти.
Преходът показа и другата - положителната страна в сферата на обществените отношения. Когато политическите сили се обединят в името на националната кауза, се постигат успехи с историческа значимост. Красноречив пример за това е подготовката за приемане на Република България за равноправен член на Европейския съюз /01.01.2007 г./. Благодарение на политиката, която всички управляващи провеждаха в течение на прехода, независимо от партийните им пристрастия, нашата страна се присъедини към семейството на Европейския съюз. От друга страна - пак благодарение на разбирателството на всички политически сили се осигури мирен преход към новата обществено-икономическа формация. Тези факти показват, че когато се загърбят личните и партийните интереси за сметка на националните - могат успешно да се решават крупни проблеми на нашето развитие.
Голям политик е този, който търси обединяващото с опонентите си, а не това, което го различава. Необходимо е да се строят мостове, а не да се разрушават. В този смисъл

прекалената конфронтация

не води до нищо добро. Разбира се, съществуването на различни становища по дадени важни проблеми е положително явление. В хода на дискусията трябва да се намери вярното и оптимално решение. Примерно изказват се различни становища по статута на електроразпределителните дружества. И това е естествено в условията на демокрацията. Някои издигат национализацията на тези дружества в някакво плашило. Нали ЧЕЗ е държавна структура. Нали този вид собственост (държавна) е записана в Конституцията на РБългария. Може би в случая е целесъобразно да се приеме статут на публично-частното партньорство. Този статут функционираше в последните години, но предишното редовно правителство го отмени. С това в дългосрочен план нашата страна губи немалък финансов ресурс. Очевидно е, че тук възниква въпросът за ролята на държавата в условията на пазарна икономика. И неслучайно държавата по време на прехода показа ерозиращи индикатори.
От успешното функциониране на държавните институции зависи степента на стабилност, престъпност, сигурност и спокойствие на нашето общество, както и представителството на страната ни пред външния свят. Държавата у нас наред с обществените функции изпълнява непосредствено и чисто икономически функции - съставя републиканския бюджет и упражнява неговото изпълнение, определя вида и размера на данъците, митата, акцизите и други инструменти на регулация. Отстраняването на държавата напълно от протичащите икономически процеси (по неолибералната доктрина) при сегашните условия е непродуктивен икономически модел. По този проблем в теорията и практиката има различни концепции. Икономическата логика изисква

да се търси оптималното балансиране

между механизмите на пазарната икономика и механизмите на държавното регулиране. Не бива да се търси държавата само в случаите, когато структурите в обхвата на пазарната икономика изпаднат във финансов колапс. В сегашната световна икономическа и финансова криза държавите наляха значителни финансови ресурси в изправения пред банкрут банков сектор и други икономически групировки. В този случай само САЩ инвестираха в тази сфера към един трилион долара. В противен случай сегашната икономическа система беше обречена на разруха.
    И накрая, по актуалния проблем за програмното правителство. В порядъка на  откровение ще кажа, че за мен като гражданин експертното правителство беше една мечта. Вярвам в екипа на експертите. Това правителство е пробив в посока на стабилизация, напредък и развитие. Неговата оценка ще зависи от резултатите, които ще постигне. Има и противници на този експертен модел на управление. Но това е техен проблем. Това правителство пое изпълнителната власт в една сложна политическа и икономическа обстановка - политическо противоборство, социално напрежение, деформирана икономика, ниски доходи и висока безработица. И това е един от синдромите на прехода. Правителството ще успее, ако започне да възражда и преструктурира националната ни икономика на базата на двата фундаментални отрасъла - индустрията и селското стопанство. Това изисква обаче да се инвестира главно в производствената сфера. А за това са необходими немалко финансови ресурси (чуждестранни и национални). Досега инвестициите се насочваха предимно в сферата на услугите, а не в секторите на стоковото производство, което подтискаше растежа на икономиката. За програмното правителство това ще бъде един от подводните камъни. Икономическият растеж и увеличаване масата на брутния вътрешен продукт ще бъдат основният фактор за решаването на наболелите проблеми в социалната сфера. Необходимо е в тази насока да се запушат пробойните в републиканския бюджет и неговото преструктуриране по приоритети. Блокирането на прогресивното данъчно облагане ще лиши страната ни от така необходимите сега допълнителни финансови ресурси. В редица европейски страни и в САЩ успешно функционира моделът за прогресивно облагане. Това се налага от обективни обстоятелства, произтичащи от финансовата криза. Необходимо е сега да се загърбят партийните емоции и интереси и всички усилия да се насочат към по-бързото излизане от дъното на икономическата, социалната, демографската и духовната криза. На този етап това е най-важната национална кауза. Дано тя ни обедини!