Няколко думи
Ще тръгне ли "Ало-лавината"?
/ брой: 24
След аферата "Ало, Ваньо" неколцина се осмелиха да питат. Да задават неудобни въпроси. После всичко "поутихна". Беше заметено под килима. Дали защото така е по-лесно за всички, или защото основните действащи лица - Мишо Бирата и Ваньо Танов, ненадейно си отидоха от този свят. Страхът е най-силното и присъщо човешко чувство.
След "Ало, Банов съм" вариантите са два. Или всичко пак ще бъде заметено, или хората ще надделеят над страха.
Дни след софийското Ларго тръгнаха сигнали за Безистена в Ямбол, за обществените поръчки в Шумен. Утре могат да се появят други. Не знаем дали ще са за скъпите стадиони и бални зали в села, в които най-младият е над 70-годишен, или за зигзагообразния пешеходен мост в Габрово, който свързва два паркинга, или за безумния пътен възел до Белокопитово, или за детелината с две кръгови в Стара Загора, или (не дай Боже) за "Булгартабак", за АМ "Хемус", за БДЖ, за пристанище Варна, за незнамкой си ивкони или за някакво миролио, за амфетамините, за тираджийската мафия, за горивата, за...
Стига страхът отново да не скове хората. Крепи ги надеждата, че Елена не се отказва. И не я е страх.
Ако българите си повярват, нито йезуитската "защита" на личните данни ще ги спре, нито имената на олигарсите.
Така само ще да тръгне "Ало-лавината", която да помете цялата Му пасмина крадци.