Самодейните войни вещаят организирани удари

Предишната колонка завърши със заключението, че самодейните резултати от усилията на властите да се справят с терора на радикалния ислям все повече ще засилват самодейната война на недоволните от станалите всекидневие атентати. И че след атаката срещу мюсюлмани пред джамия в лондонския "Финсбъри парк" мерките срещу тероризма вече не могат да бъдат същите. Защото на индивидуалния терор започна да се отговаря с индивидуален контратерор, срещу което службите са безпомощни с досегашните си похвати. Слезе ли веднъж противопоставянето на битово равнище, почне ли да се действа по пътя на личното отмъщение, много по-вероятно е персоналните войни от този тип да ескалират, отколкото нещата да се върнат в старото положение, когато не се газеха хора като пилци по улиците, а се предприемаха удари срещу ключови обекти, като летища, жп гари и метростанции.
Разбира се, и едното, и другото е жестоко и недопустимо, но на властите им е по-лесно да противодействат на замислянето и организирането на терористични действия от стария вид, отколкото дори да се досетят, камо ли да проследят и предотвратят решението на отделния гражданин, необвързан с никакви обществено опасни структури, да стъпче с колата си тълпата, била тя християнска, или пък мюсюлманска.
Тази прогноза беше една от най-страшните, но и от най-лесните. Едва минаха не просто броени дни, а само няколко часа, и случаите като във "Финсбъри парк" зачестиха. В Париж мъж опита да се вреже с автомобила си в излизащи от джамия хора. Оказа се, че е арменец, който не харесва джихадистите и иска да отмъсти за терористичните атентати във Франция. В Нюкясъл жена помете с кола шестима мюсюлмани, връщащи се от молитва. Полицията не обяви случая за терористичен акт. Асошиейтед прес обаче предаде, че атаките срещу мюсюлмани във Великобритания са се увеличили близо пет пъти след поредицата от ислямистки атентати в страната. В повечето случаи става въпрос за единични агресори, а не за организирани фракции. С други думи, потвърждава се тезата, че на индивидуалния терор вече се отговаря със също така индивидуален контратерор. Че омразата вече не просто е слязла на битово ниво, но и че сметките се разчистват чрез самодейни войни.
В тази поредица донякъде се вписват и събитията в Асеновград. И тук конфликтът е битов, но и с етническа окраска. Тъй като роми нападат българи, които пък с основание се вдигат на протест. Част от тях дори се опитват да вземат правосъдието в свои ръце. И защото им е дошло до гуша, но и защото държавата не предприема нищо или поне няма ефект от усилията й. Всичко това не само можеше, но и беше предвидено от мнозина. Ето финала на една от тези колонки преди шест години: "Катуница катурна почти всичко. Но не и илюзиите. Тъкмо затова тя неизбежно ще бъде повторена. И като криминален случай, и като междуетническо напрежение, и като отрицание на цялата несправедливост на прехода. Отрицание, което не само не е в състояние да намери изход, но и прави тресавището още по-непроходимо."
  Днес Катуница отново се катурна на пътя ни. Не само в Асеновград, но и в Гърмен, че и другаде. Тресавището е не просто по-видимо, но и още по-непроходимо. Не помогна и Десетилетието на ромското включване. Естествено, не става дума за усвоителите на евросредства. Бароните от кварталите сигурно са доволни и се тъкмят за следващи инициативи. Само че новият ни капитализъм до такава степен изключи ромите от обществото, че повторното им интегриране няма как да стане с кампании, колкото и финансово осигурени да са те. Нужен е различен подход, за който обаче няма откъде да вземем пример. Управляващите не искат да се връщат към прийомите на социализма, когато ромите най-сетне се бяха почувствали хора, а и това в днешните условия едва ли е възможно в нужната степен. Не можем да вземем ноу-хау и от Европа, тъй като и там интеграцията е нерешен въпрос, гетата все повече нарастват, животът в тях върви по други правила, а не по законите на съответната държава. Като че ли за пореден път се изправя типичният за прехода въпрос "Какво да се прави?" Новото е, че вече виси със страшна сила.
   Днес още по-лесно, отколкото преди шест години, може да се прогнозира, че в обозримото бъдеще ситуацията ще се влошава. За разлика от Стара Европа обаче, където от акциите на организирани фракции се премина към индивидуален терор и контратерор, у нас пътят навярно ще бъде обратен. Избуяващата върху битовите конфликти омраза може, в съчетание с проникващия в немалко зони на ромския етнос радикален ислям, да се превърне в организирани действия. А оттук - в евтин геополитически инструмент. Въпросът обаче е лошото не само да се прогнозира, но и да се предотврати. И това е големият дълг на политиците. За да не се сбъдне изразеното вчера от парламентарната трибуна опасение, че ромите ще станат капсул-детонаторът за взривяването на държавата.

   Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info