Приземяване, приземяване, приземяване
Пак сме 7,6 млн. българи като през 1956 г., но живеем доста по-зле
/ брой: 21
По данни на статистиката населението на България е 7,560 млн. души, колкото е било през 1956 г. Тогава възрастовият състав е бил доста по-различен от сегашния. Хората в трудоспособна възраст са били 58%, пенсионерите са 22% и 20% са неработещи - под 18 г. или инвалиди. При това положение трима работещи са издържали един пенсионер чрез плащаните социални осигуровки. Заплатите са били ниски (минималната е била 400 лв. - днешни 40 лв.), поради което и пенсиите са съответствали на тях (минималната е била 80 лв. - днешни 8 лв.).
Вероятно читателят си представя, че при това положение народът е мизерствал. Не е така, защото цените на стоките и услугите са били много ниски. Килограм плод или зеленчук са стрували 20 ст. (днешни 2 ст.) - колкото и билетът за градски транспорт. Освен това през 1948 г. е въведено безплатно здравеопазване. Образованието също е безплатно, като има символична годишна такса 5 лв. за гимназиите, 10 лв. за техникумите и 15 лв. за ВУЗ, които са премахнати през 1959 г. Изгражда се мрежа от пионерски и ученически лагери, в които 20-дневна почивка с храна, нощувка, физкултурни и културни занимания и транспорт струва между 15 и 20 лв., според дохода на родителите, а деца от малцинствата (предимно циганчета) летуват безплатно.
За да бъдат изпратени на почивен лагер
те трябва редовно да са посещавали училище през годината, да покажат успех, необходим за преминаване в следващия клас и да нямат поправителни изпити. За българчетата критерият е по-висок - успех 4,50 и примерно поведение. Същевременно вече се създават и почивни станции за отдих на работници и служители, отначало като профсъюзна база. С предимство в тях са почивали орденоносци, стахановци, ударници и отличници в производството, но впоследствие - всички трудещи се. И пак на символични цени - за 14-дневна почивка се плаща по 20 лв. на човек, а за децата под 14 г. е безплатно. По-късно със създаването на ведомствената почивна база нещата значително се променят в положителна посока.
Напомням, че както тогава, така и сега, населението на България е 7,560 млн. При това положение следва да се вземе предвид какъв е бил статутът на управляващите. Известно е, че тогава съдбините на държавата и народа са били в ръцете и ума на тесен кръг хора, като на върха на пирамидата е Политбюро на ЦК на БКП. В предаването "Нека говорят" от 14 ноември т. г. Александър Лилов не спомена (той се включва в голямата политика по-късно), че когато през 1956 г. Тодор Живков идва на власт, реалностите са били далеч по-различни от сегашните. Живков е проводник в България на идеите на Хрушчов за борба с култа към личността и привилегиите на управляващите. Ведомостите за заплатите на управляващите по това време не са запазени, но аз се познавах с един тогавашен завеждащ отдел на ЦК на БКП, който ми каза, че заплатата му е била намалена от 930 на 750 лв. По това време съставът на Народното събрание е 120 депутати, които са получавали по 40 лв. заседателни на сесия или по 80 лв. годишно, като командировъчните на тези от провинцията са били 5 лв. на ден.
Какво е положението 64 години по-късно, когато пак сме 7,560 милиона? На трудови договори работят 2,9 млн. души, пенсионерите са 2,2 млн., нетрудоспособните са 500 хил. Това означава, че много неща трябва да се променят. На първо време съставът на Народното събрание например трябва да се намали. Заплатите на депутатите да са колкото минималните на работниците. Защото не ги избираме, за да се замогват, а да служат на народа. Така че депутатството
не трябва да бъде форма на обогатяване
нито за ползване на множество привилегии. Абсолютно необосновани са многобройните командировки в чужбина, всяка от които носи чист доход от 500-600 евро. Чудно ли е, че шефката на НС за по-малко от две години на този пост си купува апартамент в София от 192 кв. м, а с жилища се снабдяват половината от депутатите? Лично познавам един депутат от НДСВ, който през двата си мандата си купи 3 апартамента. Сега е аут от парламента, но ги дава под наем и рентата му е 900 евро на месец.
Във връзка с това си позволявам да разкажа един случай, който ми сподели дъщерята на маршал Жуков, когато ме прие да се срещнем през 1986 г. Тя ми разказа, че през 1950 г., когато Жуков е министър на отбраната на СССР, си купува вила в Подмосковието и на откриването кани и Сталин. Хапнали, пийнали, а на изпроводяк Жуков пита Сталин дали му е харесала вилата. Вождът отговаря: "Прекрасна е, от нея става много хубав детски дом". Жуков разбира намека и 2 дни след това я прави дарение на съвета, за да бъде преустроена в детски дом, който между другото и сега съществува.
Наскоро при облетяването с вертолет - нали помните, се разкриха имоти за по над 20 млн. евро, за които години не са плащани данъци, а повечето са построени и незаконно. В крайна сметка обаче се оказва, че те няма да бъдат съборени, както става например с някои рибарски селища, в които хората живеят от много години и си изкарват прехраната. През 1978-1986 г. през летата бях началник на пионерски лагер в "Траката" (край Варна) и нареждах на домакина да купува риба от заселниците-рибари, които я продаваха по 2 лв. за килограм. Децата ядяха пресен кефал, лефер и попчета, а рибарите им продаваха пакетче скариди от 100 г за 20 ст., които те люпеха като семки и чистачките негодуваха.
Де ги тези дертове днес?
Наскоро узнах, че някакво сдружение иска да възроди детските лагери, което е повече от похвално, но ако това стане, не се знае какви ще бъдат цените. Държавата може да подпомогне осъществяването на тази идея, като отчужди някои от онези, видените от хеликоптера, имения и ги предостави като база за летуване на децата. В същото време няма да бъде никак лошо, ако се появи и сдружение, което да действа за по-евтино Народно събрание. Сега само за бензин там дават по 700 лв. Това, най-меко казано, е несъобразяване с реалностите. Особено в тази криза, в която за българина всяко левче е пара.