Празниците като лакмус за покупателната ни способност

Понеже познавам някои от търговците на Женския пазар, който посещавам почти всеки ден, дори и без да купя нещо, често се заговаряме. Основната тема е как върви бизнесът, което за тях се изразява в размера на продажбите. Всички казват, че има рязък спад в сравнение с миналата година. Така например, ако един продавач на банани за периода 23-30 декември 2009 г. е продал по 10-11 кашона, то за същото време през 2010 г. е продал 2-3. Бананът е сравнително скъпа стока (средната цена е 2,20 лв.), но същото е положението при портокалите, които се продават за 80-90 ст., мандарините - за 90 ст.-1 лв., ябълките - за 70-80 ст., крушите - за 1,20-1,40 лв. Много качествени български домати се предлагат на цена 2-2,20 лв., но купувачи за тях почти няма. Пазарът се посещава от хиляди хора - главно пенсионери и работници с ниски заплати, които го извървяват от начало до край, за да открият къде се продава най-евтината стока. По традиция основно ястие за Коледа и Нова година е свинската пържола, но вече много хора не могат да си я позволят. Един от моите познати, който държи месарница на Женския пазар, ми каза, че хората купуват главно карантия. Поради това оборотът му е спаднал драстично и не може да си плаща дори наема. При това положение на двамата работници в магазина от 3 месеца им дава само аванси от по 120 лв., но те продължават да работят, защото нямат алтернатива, тъй като и техните колеги в другите магазини са в същото положение. Един от тях се опитва да се включи в пласмента на контрабанди цигари, където се изкарват прилични пари (около 30 лв. на ден), но там действа организирана циганска мафия, която не допуска конкуренти. После пробва шанса си като продавач на сергия за плодове и зеленчуци. На относително ниски цени продава некачествена продукция при това с намален грамаж и първоначално си докарва надница от 20 лв. Впоследствие обаче купувачите установяват, че той ги лъже и вече не купуват от него, поради което надницата му пада на 5-6 лв. Понеже се закри един от основните рибни магазини (на ъгъла на бул. "Ст. Стамболов" и ул. "Цар Симеон"), други се опитаха да запълнят нишата на отсрещната страна, но със същите цени, докато на сергиите те са по-ниски с 30%, така че няма да оцелеят задълго.

Пазарът е залят от некачествени стоки

Реших да се направя на купувач, който търси мъжки зимни обувки на възможно най-ниска цена. Открих ги в един магазин, където те се продаваха за 17 лв. Прежалих ги в името на експеримента, за да разбера колко време могат да издържат. Оказа се, че на третото обуване ходилото на едната се отдели от горната част. Понеже гледам по телевизията, че като гражданин на страна членка на ЕС имам потребителски права, отидох в магазина да си ги потърся. Оказа се, че всъщност това са права само на книга, които търговците изобщо не са ги чували или се правят, че не ги знаят. Но понеже в същото време по европейски и у нас има Комисия за защита на потребителите, се обърнах към нея за съдействие. Веднага ме попитаха дали имам гаранционна карта или касова бележка. Отговорих им, че такива в този и много други магазини не се издават. При това положение ми казаха, че не могат да направят нищо. Въобще изпитвам сериозни съмнения относно ползата от съществуването на тази комисия. Преди време я сигнализирах, че в един магазин на търговска верига се продава бутилирано вино в пластмасови бутилки, което предизвиква алергии, а ако се употреби в по-голямо количество - и по-сериозни здравни увреждания. След 40 дни получих отговор, че виното съдържа вредни за здравето съставки. Само че след 15 дни, когато отидох в магазина, видях, че то продължава да се продава.
Защо има различие между статистическите данни и действителността.
НСИ отчита, че само по коледните празници българите са похарчили 800 хил. лв. за покупки, докато през 2009 г. толкова са били общо с новогодишните. Може би това е така, но то определено не се дължи на нарасналото потребление, а на засилен надзор от страна на НАП спрямо хотелите, ресторантите, дискотеките, нощните клубове и други подобни заведения. Тук влиза и оборотът на бинго-зали, пунктове за залагания на тото и еврофутбол. А всъщност реалните приходи от всички тези дейности през 2009 г. са възлизали на около 2,6 млн. лв., но по-голямата част от тях са били нерегистрирани и затова са останали неуловими от НСИ и НАП.
По Коледа и Нова година се активизира желанието за шопинг. Тогава много хора купуват за себе си и за близките си дори ненужни неща. На мен например един от зетьовете ми подари за Коледа ръчен часовник от пазара в Илиенци, който там се продава по 2 лв., въпреки че знае за ползвания от мен "Сисле". Човекът обаче искал по този начин да ми изкаже уважението си и затова го приех с благодарност. Понеже наскоро съпругата ми я обраха в маршрутка и й откраднаха портфейла, за Коледа както аз, така и едната от дъщерите решихме да я зарадваме с нов, и сега тя се чуди кой да ползва. По принцип изненадите с подаръците са хубаво нещо, но невинаги. По този повод си спомням един великолепен разказ, в който съпруг и съпруга решили да си направят подаръци. Понеже били с ограничени доходи, мъжът продава джобния си часовник, за да купи на жена си украшение за прекрасната й дълга коса. Тя обаче продава косата си, за да купи позлатен ланец за часовника на съпруга си.
В днешно време романтиката е заменена с реализъм. Смята се за по-разумно, ако на някой са му останали пари за подаръци, той да дава 20 или 50 лв. на близкия си, за да си купи с тях каквото му е нужно. Най-често обаче хората стигат до извода, че могат да си поизносят старите дрехи и обувки, да продължат да ползват макар и поочуканите домакински съдове, но да си направят сносна празнична вечеря за Коледа и Нова година. Защото в това тежко, напрегнато до крайна степен битие, трябва да има и някакви празници, за да не се смята, че животът е изгубил смисъл. На тях човек трябва да яде, докато от стомаха му изчезне тягосното чувство, че през много вечери от годината си е лягал полугладен и да пие, за да се замъгли съзнанието му за тревогите от всекидневните проблеми.

Празнуването става все по-проблематично

Оказва се обаче, че дори при добро желание това невинаги може да се осъществи. Моят зет, който ми подари часовник за 2 лв., няма възможност да купи парче луканка, която струва 3,60 лв., защото е хронично безработен. Аз все още получавам редовно месечната си пенсия, но тя стига за посрещане на празниците с пластмасова бутилка от 2 л пелин. На празниците трябва да се зарадват най-вече децата, които все още вярват, че подаръците им се носят от Дядо Коледа. Когато на Бъдни вечер внуците ми дойдоха на гости, първото нещо, за което ме попитаха, беше къде е чувалът с подаръците. Почти всичко беше купила съпругата ми и нейната майка, така че и за мен беше изненада какво съдържа чувалът. Когато го разтворихме, останах смаян от обективно ненужните подаръци. Имаше някакви игри, които децата разгледаха за 15 мин., пръснаха елементите по пода и включиха стария ми компютър, за да си рисуват. Добре че бях се сетил да купя една връзка банани, така че ги обелих и им ги нарязах на парченца и те, докато рисуваха на компютъра, ги хапнаха. После им поднесох ябълки, круши и мандарини - ометоха всичко и поискаха още. Аз знам, че тези плодове не са български, може би някои от тях са дори ГМО продукти, но и те са по-безвредни от продаваните в лъскави пакети чипс, солети, крокети, мартинети, от които децата се ошишкавяват. Понеже и моята внучка е пуснала шкембе, в чувала с подаръците сложих един обръч, като при поднасянето й казах, че трябва да се занимава с него поне по 15 мин. на ден. Навремето така възпитавах дъщерите си. На 4-5-годишна възраст ги научих да карат колело, да плуват, а след като ги вземехме от детската градина, играеха с другите деца на жмичка и гоненица. Прибираха се малко преди "Сънчо", гледахме го заедно, а след това вечеря, измиване и - в креватите. Капнали от умора, заспиваха почти веднага.

Носталгия по едно време

По Нова година (тогава Коледа официално не се празнуваше) се събирахме с приятели - кога у тях, кога у нас. Тогава и децата дочакваха 12-я час, палехме бенгалски огън и стреляхме с тапишници. В небето се извисяваха за около 5-10 мин. ракети и така посрещахме Нова година. След приветствието на държавния глава, по телевизията показваха дунавското хоро и после екранът изгасваше. Тогава хората си пускаха грамофоните и магнетофоните, и така се веселяха още няколко часа, но мирно и тихо, за да не смущават съседите.
Сега почти всеки е ракетчик. Пукотевицата продължава до 1 ч., която държи децата будни, а освен това някои се плашат от нея. Едва тази година тя беше по-скромна и по-кратка. Явно джепането струва скъпо. Въпреки това много хора искат да правят бум-бум и да има много шум. Вероятно в някаква степен това е наследствено. Моят дядо по бащина линия, когато му ходехме на гости по Нова година, споделяше с много мъка, че властите му взели бащиния пищов и затова не може да изпуца по няколко фишека. Беше останала обаче разкошната трапеза. От закланото за Коледа прасе се правеха невероятно вкусни пържоли, изпечени на жар в огнището, суджуци от кълцано месо, овче и биволско кисело мляко, което се реже на филии, защото е гъсто като сирене. Това не може да се върне, но понеже надеждата умира последна, остава да си пожелаем една по-щастлива 2011 година.