Покривът, който е винаги с нас

Навремето дядо ми Богдан, току-що завърнал се от Франция с висше образование по финансови науки, решил да се покаже на родния град Хасково в целия си европейски блясък. Докато обаче обличал най-личните си дрехи вкъщи, за да се разходи по движението в центъра, се разразила страшна лятна буря със светкавици и гръмотевици, изсипал се дъжд като из ведро, улиците станали реки и той бил принуден да изчака.
Когато небесната тупурдия отминала, дядо взел шикарно бастунче в едната ръка и дълъг, аристократичен чадър в другата, отворил го, макар че вече не падала нито капка дъжд, за да видят всички хасковлии какво значи френски лукс, и като запристъпял величествено между локвите, без да ще, с чадъра бутнал цилиндъра на едного срещу него. Той паднал в грамадна локва и заплавал, сякаш е платноходка...
- Пардон, пардон, господине! - извинил се галантно дядо ми.

"Жена с чадър" - Клод Моне

- Ще ти кажа аз пардон! Едно пардон шапка не прави, келеш такъв! - изревал отсрещният.
Кибритлия човек и много буен, дядо ми не простил тая люта обида, хвърлил се като тореадор на бик с чадъра в ръка, ръгнал го здраво в ребрата, катурнал го в локвата и рекъл:
- То щом човек не разбира от обноски...
Царственият и боен чадър на дядо някъде се погуби през годините и моя милост поръча на баща ми да донесе от чужбина такова произведение на изкуството, че и аз да се фукам из София с него. След време той се върна смутен от командировка във Франция и някакси виновно обясни:
- Откраднаха го във влака, може би беше прекалено красив: тъмнокафяв, източен, с елегантна дървена дръжка, матирана, а върху нея фино прогорен монограм на фирмата...
След тази житейска катастрофа не ми оставаше нищо друго освен да приема "на въоръжение" сгъваем чадър. Той ми служи вярно сума ти време и когато съвсем случайно видях в интернет, че скоро ще станат 300 години от неговото изобретяване, а 4 май е обявен за ден на чадъра, рекох си да извадя най-интересното за всеобщ прочит.

"Слънце" - Светлана Генчева

И така, чадърът се появява на бял свят преди повече от 4000 години в Китай. До нас са стигнали две легенди как е открит.
Първата: Момче се спасило от голям дъжд, като покрило главата и раменете си с листо от лотос. Така се появил чадърът, който приличал на лотосов лист.
Втората: Жената на най-добрия дърводелец в Китай идвала все мокра да му донася обяд в дъждовния сезон. Казвала му колко хубаво ще бъде, ако има покрив, който би могла да носи винаги с нея. Думите й вдъхновили майстора, той изрязал парче плат, сложил му дървена дръжка и механизъм, който да го сгъва и разгъва. Появил се първият чадър в света. Нарекли го "Покривът, който е винаги с нея".
Чадърът бил символ на власт, притежавали го само фараони, императори, крале, царе. Украсяван бил с брилянти и злато, а за краля на Бирма изработили чадър с 24 купола и кралят получил прозвището "Повелителят на 24-те чадъра".
Чадърът обиколил света, завладял дори африканските държави, стигнал до Елада и до Рим, а при Людвик ХIV излъчвал невиждан разкош.
Използвали го срещу дъжд, но и срещу слънце, украсявали го с пискюли, ресни, рюшчета, нагласяли му спици от китайски пера.
Женските чадъри били по-малки, по-пъстри, по-ярки, по-артистични. Мъжките - по-внушителни, по-строги - тъмносин, тъмнозелен, тъмнокафяв и черен цвят.
В наши дни чадърът е много усъвършенстван. Изработват го от леки, еластични, здрави и модерни материи, които не пропускат вода. Може да се сгъва два, дори три пъти, да се побира в дамска чанта, в мъжка, да се разгъва сам с натискането на копче, което задейства пружина.
Моделите са най-разнообразни, като така наречената "палатка" скрива дамите от главата та чак до кръста. Други са с голяма периферия за силен дъжд и за двама души.
На мода са еднодневките - те се продават много евтино във всяка будка за вестници и когато завали дъжд, пешеходецът може веднага да си купи, а после да го хвърли в кошчето за смет.
Извънредно любопитно е да бъдат изследвани бойните чадъри. Има чадър, при който в пръчката е скрита сабя и тя се отваря с едно движение или с натискането на копче. При друг пръчката е пистолет и дори пушка! При трети - кама. В САЩ са създадени специални модели, които при нападение на улицата срещу техния собственик могат да изстрелят облак от парализиращ газ, като едновременно с това издават силен вой на сирена.
Когато носещата пръчка се изработва от закалена стомана или друг здрав метал, чадърът се превръща в опасно тайно оръжие, защото никой не подозира, че зад сребърната дръжка, крокодилската кожа, инкрустираните брилянти може да се крие ефикасно средство за защита и нападение.
Той е главен герой в картините на знаменити художници, за него има стихове и песни, увековечен е от майстори-фотографи. И си заслужава, понеже се е превърнал в необходима вещ от всекидневието и в символ на модата.
С идването на пролетта започват дъждовете. Къде е спасението? - в "Покрива, който е винаги с нас".