Подемът на "антимъжкия" сексизъм

Утре е студентският празник. Добре е младежите да внимават с девойките, защото границата между обикновения флирт и сексуалния тормоз все още не е дефинирана. След 15-20 години, когато вече са на високи позиции, някоя нова кампания като #MeToo може да подтикне колежките, с които сега се веселят и още нещо, да се оплачат от сексуално насилие. Докладването може да бъде и анонимно. И никой няма да се интересува дали обвинението е доказуемо, нито пък ще спазва презумпцията за невиновност. Виждаме какво се случва сега отвъд Океана. А заиграе ли мечката в двора на Големия брат, неминуемо ще прескочи и в нашия.
Освен погазването на важни принципи на правовата държава, озадачаващи са още две особености на медийния и обществен ураган в САЩ, а вече и по отсамния бряг на Атлантика. Първо, в сексуални посегателства са обвинени мъже все с име, пост, пари или слава. Или с всичко това накуп. Като холивудския продуцент Харви Уайнстийн, актьора Кевин Спейси, диригента от "Метрополитън" Джеймс Ливайн, драматурга Израел Хоровиц, британския министър Майкъл Фалън... И най-дългият списък би бил непълен, защото всеки ден се атакуват нови имена. Но дори изброяването да е изчерпателно, пак няма да открием мъже с непрестижни професии и оскъдни доходи. Може би защото моралът в обществените низини е по-висок. А най-вероятно защото от тях просто не може да се изкопчи нищо. Съдейки и по нашите родни "златотърсачки", които медиите непрекъснато ни навират в очите. Те упорито опровергават схващането, че любовта е сляпа, влюбвайки се все в "правилните" мъже. Понякога, след поредната шумна раздяла, се изпускат да споделят отвращението си с какво, макар и богато, туловище им се е налагало да правят секс, но бързото прескачане при още по-угоени индивиди олекотява и признанията, и същността им. Както олекват мнозина щатски и британски дами, афиширайки как някой, който днес непременно е на висока позиция, преди десетилетия ги е ощипал нерегламентирано.
Второ, прави впечатление, че както в #MeToo, така и в #balancetonporc ("Издай свинята!") свидетелствата и обвиненията са все срещу мъже. Единствено бодигардът на Марая Кери упреква певицата в сексуален тормоз, и то не в двата хаштага. Когато веднъж го извикала в хотелската стая, била в прозрачна нощница. Макар да нямало физически контакт, достойнството му било накърнено. Липсата на мъжки оплаквания създава  представата, че насилвани са само жените. Впрочем, такъв е и замисълът на кампаниите. Но той изопачава действителността. Защото сексуалният тормоз върху по-силния пол е не само възможен, но и реален. Особено с успеха на феминистката революция, позволила на дамите да имат високи позиции в професиите и в обществото. И да се озовават в ситуация, в която мъже са пред избор дали поради служебната си зависимост да откликват на сексуалните им апетити.
Сексизмът се появява през 60-те години на Запад с възхода на феминизма. Терминът е образуван по аналогия на "расизъм". Развоят на събитията показва, че и двете явления могат да минат "под дъгата" и да се изродят в своята противоположност. Освен класическия, има и "антибял" расизъм. Френската евродепутатка Надин Морано например бе извадена от избирателните листи заради изявлението си, че родината й е "юдеохристиянска страна на бялата раса". Независимо от припомнянето й, че това е казано още от Де Гол. Да се изтъкват историческите достойнства на бялата раса, без с това да се принизява приносът на другите, вече се оказва расизъм.
Сексизъм е налице, когато човек се оценява според общата характеристика на половата си група, а не според собствените си способности. Борбата срещу него десетилетия наред е насочена срещу господството на мъжете, поставящо жените в унизително положение. Резултатите от усилията отдавна не подлежат на съмнение. Но и тук, както при антирасизма, процесите вече пресичат червената линия на нормалността. В някои случаи "антимъжкият" сексизъм не просто е предмет на кампании, но и дори е узаконен. Случаите, в които при развод съдът дава правата върху децата на мъжа, са едноцифрен процент. Когато виновен за разтрогването е съпругът, това е разбираемо. Както и при взаимно съгласие, ако двамата са се уточнили да е така. Но и когато съдът е постановил вина единствено на съпругата, децата пак отиват при нея. И не защото ще ги гледа и възпитава по-добре, а просто защото е жена. Поради което се смята за по-пълноценна в тези дейности. Ето го сексизма! Гласуван, подписан и подпечатан. Присъждането на вина подсказва, че майката няма как да е по-добрият родител, но кой се интересува от това? Нали е от "правилния" пол
Кампании като #MeToo в някаква степен са полезни. Преиграването обаче не просто ограничава традиционния сексизъм, но и води към подем на "антимъжкия". От което плюсовете са само за част от обществото, като при това са мимолетни.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info