Петър Ченгелов - гордостта на пловдивския пролетариат

Петър Ченгелов е от ония революционери, партийни организатори и ръководители, произлезли от средите на работническата класа, които притежават способността да чувстват нуждите и болките на хората, да се вслушват в гласа им, да водят последователна борба в тяхна защита и да бъдат готови да се жертват.
Той е роден през февруари 1898 г. в Пловдив в работническо семейство. Съвсем малък, тригодишен, остава без баща. Едва достигнал в основното училище до шести клас, е принуден да изкарва прехраната си и да помага на майка си. Продава мекици, гевреци и вестници. В резултат на тежко прекарано заболяване от малария и костна туберкулоза остава за цял живот с недъг - "скъсяване и изкривяване на десния крак". Това по-късно често го тормозело и му създавало проблеми и болки, особено при полицейските инквизиции. Едва 14-годишен, Петър става чирак в дърводелска работилница, но този занаят не му допада и след няколко месеца постъпва в обущарското производство. Сред обущарските работници преминават неговите юношески години. Взема участие в стачните им борби. Една година след като избухва Първата световна война, той е изпратен на фронта. През 1918 г. дезертира от армията в знак на протест

срещу престъпната политика

на управляващите. В годините 1919-1923 взема активно участие в работата на обущарския работнически профсъюз, помага на тютюноработниците и участва в стачните борби на пловдивските работници.
Когато на 10 юни 1923 г. привържениците на Цанков извършват преврат, Петър Ченгелов е сред обявилите се за незабавно противодействие на превратаджиите и взема участие в подготовката на Септемврийското въстание. Възложена му е задачата да организира и ръководи бойни групи. В Пловдив въстанието не избухва, но в резултат на предприети акции на полицията на 12 септември той е арестуван. Щом е освободен, Ченгелов отново се включва в борбата, става един от организаторите и вдъхновителите на "нелегалната партия", избран е за член на Окръжния комитет на партията. Във връзка с убийството на ръководителя на областната военна организация Хр. Гюлеметов през есента на 1924 г. отново е задържан, но благодарение на достойното си държане "не е включен в делото". След като излиза от затвора, смелият, непоколебим и неподкупен революционер започва още по-активна работа във военната организация.
В резултат на големите провали през априлските събития на 1925 г. П. Ченгелов е разкрит като ръководител, но все пак успява да се укрие. Заедно с други българи пресича границата с Гърция, където гръцките власти арестуват емигрантите, затварят ги в солунския затвор "Еди Куле". След два месеца всички български емигранти от затвора са заточени на остров Сорос. По решение на групата емигранти Ченгелов успява да избяга от острова, отива в Атина, свързва се с гръцки комунисти и с представители на съветската легация, с помощта на която към края на същата година заминава за СССР.
След престой в Одеса в началото на 1926 г. той се озовава в Урал. Работи като обущарски работник в гр. Челябинск. Три години учи в Комунистическия университет за националните малцинства от Запад. След завършването му става партиен отговорник в една строителна организация. През 1935 г. е повикан на работа в Ленинската школа, където става

преподавател по история

на ВКП(б). Ръководителят на българския сектор в школата Станке Димитров дава много добра оценка на неговата преподавателска работа, която се потвърждава и с прекрасните впечатления на слушателите. П. Ченгелов взема активно участие в събранията и срещите на политемигрантите в Москва в периода 1926-1934 г., води борба срещу "безпринципния блок", ръководен от Митко Златанов и Хр. Халачев, и срещу левосектантите. Съобщава се, че под негово ръководство след Лайпцигския процес и завръщането на Г. Димитров в Москва "левосектантите са разгромени" и е поет курс към "организиране на масова революционна борба".
След седмия конгрес на Коминтерна и шестия партиен пленум П. Ченгелов се завръща в България през 1938 г. Става секретар на БКП в Пловдив и е избран за член на ЦК на БКП. Още с пристигането му в София той е посрещнат от полицията и след това от нейния шеф - прочутия Гешев. Властта не е забравила за предишната негова дейност и хитро, с цел да служи на буржоазията, му предлага "журналистическа кариера", "професорска катедра в университета". Разбира се, той остава верен на своите възгледи и борба. Отново става обущар и за да отклони вниманието на полицията, няколко месеца не се занимава с активна организационна дейност. В обущарницата се среща с много свои стари приятели, интересува се от обстановката в страната, установява нови връзки, разказва за живота в чужбина.
Под ръководството на П. Ченгелов окръжната партийна организация в Пловдив активизира своята дейност, в резултат на което през 1940 г. са организирани масови акции като "съборът на тюнопроизводителите,

тютюноработническата стачка

Соболевата акция и др".  П. Ченгелов се проявява не само като добър, работлив и "предвидлив конспиратор",  но и като талантлив и всеотдаен "организатор и ръководител" на антифашисткото движение в областта на Пловдив, от което по-късно се ражда и разраства партизанското движение.
На третия ден от избухването на добре организираната обща стачка на работниците през 1940 г. той е арестуван и още по време на следствието същата нощ е подложен на страшна инквизиция. Поради опасение на властите от разрастване на работническите вълнения, на другия ден е интерниран от полицията в с. Бабек, Разложко. Тук, в Родопите, далече от активната борба в Пловдив, той отново се отдава на обществено-организационна дейност. След като е освободен от с. Бабек, заминава за София. П. Ченгелов е инструктиран от ЦК на партията и получава поръчение да се завърне в Пловдив. Тук отново се изявява като добър масовик при организиране на съпротивата срещу фашисткото правителство. Преодолявайки болежките и трудностите на своя недъг, влачейки болния си крак, той обикаля Кючюк Париж, Сарайкър, Каршияка, Хаджи Хасан махала и др., и навсякъде като истински, честен патриот, отдаден на своето верую, върши апостолската си полезна дейност, присъства на заседанията на градските и районните партийни комитети и лично напътства другарите си.
П. Ченгелов е носел в себе си "непоколебима, непоклатима вяра в победата на Червената армия и в разгрома на хитлерофашистка Германия". Той силно вярвал и бил убеден в поврата на военните действия на Източния фронт. "Аз мисля - заявява Ченгелов пред другарите си - че не може да се очаква този поврат по-рано от края на 1942 г. Но повратът неминуемо ще настъпи. Това аз твърдя и вие трябва да вярвате, защото Съветският съюз едва сега събира своите огромни сили и ще ги стовари съкрушително върху фашистката армия, за да я смаже..." Неговите пророчески думи стават действителност. През 1942 г. започва началото на края на Вермахта след поражението при крайно ожесточените сражения в битката за Сталинград.
Пораженията на немската армия на Източния фронт дават надежда на борците антифашисти у нас. Борбата в Пловдивския район не стихва. Води се при много трудните условия на нелегалност. Петър Ченгелов посочва пътя на борбата пред своите другари, окуражавайки ги при загубите на многото паднали борци, някои от които са попаднали живи в ръцете на полицията. При провал на окръжния комитет безстрашният, смел борец антифашист, деятел и организатор на съпротивата е арестуван на 27 април 1942 г. Следват жестоки зверски мъчения в продължение на 39 дни, включително и "лишаване от храна", които той понася стоически твърдо, но не издава никого и нищо в своите показания и по този начин предпазва другарите си от нови арести. Нищо не е в състояние да прекърши неговата несломима воля. "Мълчи и получава отличен в час по мълчание". Учудени и изненадани, присъстващите на съдебния процес слушат думите на неговия председател - "главата на Ченгелов стои една педя по-високо от главите на другите подсъдими и тя трябва да бъде отсечена". Присъстващите на процеса "няма да забравят последната усмивка" на П. Ченгелов, с която посреща смъртната присъда.
В нощта на 16 срещу 17 август 1942 г. увисва на въжето един от най-преданите, най-смелите, верни и безстрашни борци срещу хитлерофашизма - всеотдайният организатор, вдъхновител и ръководител на съпротивата у нас - Петър Ченгелов.