Освобождението
Въпреки превратностите на историята признателността към освободителите и днес е жива сплав, укрепваща националната ни независимост
/ брой: 51
Руско-турската война от 1877-1878 г. заема изключително място в историята на България. Неслучайно за признателното потомство тя е Освободителна. Когато се говори за Освобождението на България с решаващата помощ на Русия и нейните съюзници, не бива да се забравя, че българският народ не е чакал пасивно, със скръстени ръце. Година преди началото на войната избухва Априлското въстание. По-рано се е зародило хайдушкото четническо движение. След Кримската война 1853-1856 г. в Българско се разгръща мощно националноосвободително движение за самостоятелна независима църква и просвета и отхвърляне на османското владичество чрез организирана въоръжена борба.
За разлика от минали военни сблъсъци между двете империи - Русия и Турция, по време на войната между тях през 1877-1878 г. формите на борба са по-разнообразни, организирани и мащабни. Два са основните фактора, довели до Освобождението на България: външен - международното обществено мнение и решаващата помощ на Русия и нейните съюзници, и вътршен - подемът на българското националноосвободително движение, достигнало своя апогей с Априлско въстание през 1876 г.
Различните исторически източници съобщават за активна разузнавателна и икономическа подкрепа на българите, за медицинска и строителна помощ, за организиране на българи опълченци под руско командване. Съществена е ролята на широката мрежа от революционни комитети. Така българският народ даде своя принос за общата победа във войната. В най-напрегнатите моменти около 30-35 хиляди българи се бият редом със своите освободители.
В освободените райони е организирано временно руско управление с активната помощ на местното християнско население. Помагали са и местните мюсюлмани. През целия възрожденски период българският народ никога не е показвал подобно единство и сплотеност.
Освободителната война от 1877-1878 г. осъществява в огромна степен съществени социално-икономически и политически промени.
Когато се говори и пише за Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., не бива да се забравя и съпротивата на западните велики сили. В хода на войната единствено Бисмаркова Германия оказва политическа подкрепа на Русия. Англия и Австро-Унгария независимо от противоречията помежду си образуват коалиция срещу Русия, пренебрегвайки справедливите права и искания на българския народ. Европейските правителства, ръководейки се от собствените си интереси, не желаели създаването на независима българска държава. Те се опасявали, че на Балканите може да се стигне до създаването на мощна и независима българска държава в нейните широки етнически граници. Тяхната съпротива особено силно се проявила по време на продължителните сложни и трудни дипломатически преговори през януари-февруари 1878 г., свързани с Одринското примирие, подписано на 31 януари, и Санстефанския мирен договор, подписан на 3 март 1878 г. Тяхната тактика и стратегия, изразени чрез упорита съпротива, води до реализация на плановете и целите им при сключването на крайно несправедливия договор малко по-късно в Берлин през 1878 г., когато България е разделена на две: Княжество България и Източна Румелия. Независимо от съпротивата на западните велики сили и несправедливите решения България постига своето Освобождение на 3 март 1878 г. и тръгва по нов път.
Под ръководството на руската армия хиляди българи преминават успешно обучение, спомагайки за формирането на различните военни и граждански административни институции у нас след Освобождението. Всички военни, граждански, обществени и политически дейци в следосвобожденска България са се учили от опита на руските военни и граждански власти. След Санстефанския мирен договор е създадена българска боеспособна национална армия на базата на 9500 опълченци. За кратък период под ръководството на руската армия българската войска успява да се превърне в една от най-боеспособните армии на Балканите, защитавайки своята млада държава и чест под трицветното знаме, издигнато най-напред от нея като символ на свободата и независимостта. И това тя доказва по най-категоричен и блестящ начин скоро след Освобождението в Сръбско-българската война през 1885 г.
Огромната българска помощ към русите, както и неоценимата помощ на руснаците и съюзницито им по време на войната през 1877-1878 г., довела до жадуваната свобода с цената на огромни жертви, създава сплав на братство, дружба, приятелство и признателност към освободителите. Тази сплав въпреки превратностите на историята е залог на българската национална независимост.