Новият президент може би е сред недолюбваните от върха

Едва ли сме забравили червената карта на България, гордо вдигната от Клара Маринова в нощта на местните избори през 1995 г. Преди това пък - през 1991-а, господстваше синият цвят. Оттогава обаче подобно категорично превъзходство в местния вот не е имал никой. Може би, защото през 91-а и 95-а парламентарните и общинските избори се провеждаха едновременно или поне в един и същи политически цикъл. Който успяваше в едните, побеждаваше и в другите. След предсрочния вот през 97-а се получи разминаване от две години. Местните избори вече се падат в средата на управленския мандат на партията, спечелила парламентарните. Обикновено завършват наравно, но не и миролюбиво. Тъкмо местният вот през 99-а разклати властта на СДС, през 2003-а - на НДСВ, а през 2007-а - на БСП. И трите партии съумяха да изкарат мандатите си, но на последвалото гласуване за Народно събрание загубиха. Така вече от доста време началото на новия политически цикъл се поставя от местните избори.
Твърде е възможно това да се случи и тази есен. Неблагополучията в управлението на ГЕРБ стават не само все по-видими, но и все по-дразнещи. Сега обаче има една важна особеност. За пръв път местните избори ще бъдат на една дата с президентските. Това значително ще намали възможностите за различни, понякога противоположни, интерпретации на резултатите. Макар че най-вероятно и сега ще има паритет, едва ли ще бъде възможно всеки да вижда само онези нюанси, които му вършат работа. Надали някои ще се хвалят, че имат най-голям брой кметове, а други - че са се наложили в София, а не в Полски Тръмбеш. С местния вот може да се жонглира всякак, но тъкмо президентският ще покаже тенденцията. Ще посочи не просто кой е поредният победител, а кой заема стратегическа позиция на пистата.
Ето защо всяка партия, недоволна от статуквото, ще търси новото си място точно в президентската надпревара. Дори формации, борещи се за своето оцеляване, няма да се присламчат към този или онзи, а ще излязат със собствени кандидатури. Предстоящият вот ще бъде най-идентифициращият може би за целия период на прехода.
Появата на много кандидатури е благоприятна за БСП. Става почти сигурно, че победата няма да се реши на първия тур, а щом е така, отиването й на балотаж е гарантирано. Това й влива минималната доза спокойствие, колкото да я предпази от глупави решения за типажа на своя кандидат. И й дава тласък да се концентрира върху мобилизацията на собствения си електорат.
Тази мобилизация обаче никак не е лесна. Отдавна го няма редуването "сини-червени". Управляващата партия вече не се връща във властта след един мандат. В най-добрия случай това става след два мандата в опозиция. А и БСП вече не е оная партия, която след загуба веднага си стъпва на краката и не допуска втора поредна. В момента сме в цикъл от три провала - два за Европарламента и един за Народното събрание, но това не означава, че есента ще победим, защото ни е ред. Такъв филм вече няма.
Ето как мотивирането на собствените избиратели се оказва най-големият проблем. Разбира се, една част от тях ще гласуват, какъвто и да бъде кандидатът, но те никак не са достатъчно. Нужни са ни мостове към онези, които сме разочаровали. Мина моментът, в който можеше да сторим това с персонални промени. Не можем обаче и да си позволим някои да имитират активност в очакване на загуба, за да поискат отново оставки. Такива зони в БСП е имало, има ги и сега. Достатъчно е да си припомним 2001-а, когато Първанов бе номиниран за кандидат-президент почти единодушно, с нескритото намерение на някои след нов провал да му вземат главата. Тогава подобни планове не успяха, но сега може отново да изкушат едни или други среди.
БСП е партия, в която балансът лесно се руши, но трудно се възстановява. Конгресът през 2008 г. преизбра Станишев с почти стопроцентов резултат, но веднага след това не му позволи втори тур за попълване на Националния съвет. Делегатите съзряха в настояването му намерение да се изхвърлят физиономични имена - онези от пуснатия списък кой да бъде задраскан при тайното гласуване. Макар 60 на сто да идваха за пръв път на такъв висш форум, те дадоха ясен знак на председателя, че трябва да търси сплотяване, а не победа на едни над други. Този, тръгнал отдолу, обединителен дух обаче бе пренебрегнат и Изпълнителното бюро отново бе съставено по начин, внасящ излишно напрежение в навечерието на двата избора през 2009 г.
Ако искаме успех, сега жестът трябва да дойде отгоре. Добре е да се намери списъкът на популярните, но недолюбвани от ръководството, лица на БСП и да се види дали в него не се крие успешният кандидат-президент. Така върхът ще даде знак, че и за него победата е по-важна от всякакви вътрешни премервания на силите. А нашият избирател това и чака.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info