Новите робовладелци

"Човек и добре да живее, умира"... Но по-добре е да живее добре! Така днес младите българи шеговито коментират написаното на хан Омуртаговата колона преди векове. Но хората, които сега у нас твърдят, че стандартът им се е повишил, са едва 5%, а 63 на сто смятат точно обратното. Данните са топли, топли - от изследване на общественото мнение в началото на април т.г., проведено от НЦИОМ, който по никакъв начин не може да бъде заподозрян, че работи срещу управляващите. Понеже си получава платата от Народното събрание, т.е. тя зависи от герберското мнозинство.
Впрочем обективната ситуация в държавата трудно би могла да бъде подправена. Защото освен родните социологически агенции напоследък и европейските често ни подлагат на различни проучвания. В средата на март Европейската комисия изнесе отчайващи резултати за нас. Според нея българите са най-бедните в ЕС и търпят най-много материални лишения от всички граждани в общността. Посочено бе, че над 55 на сто от хората у нас имат мизерни материални възможности и не могат да отделят пари за най-елементарни неща - за покриване на сметки за ток, парно и вода, за погасяване на ипотеки, за поне седмица почивка в годината, за храна с месо всеки втори ден, за перална машина, телефон и т.н. Да, данните са за европейска България, а не за страна от третия свят!
Много се обсъжда защо точно ние, българите, сме най-недоволните и най-големите песимисти в ЕС. Дали става дума за манталитет, за национална черта или демокрацията у нас наистина е някакъв извратен ерзац, който ни мачка като булдозер?

Една тъй обикновена история
 
Павлина е на 41 години, има диплом за инженер, но по специалността е работила само 4-5 години, в началото. Предприятието й го приватизирали и за няма и година новите собственици го фалирали. Не й се искало да започва каквото и да е, държала на квалификацията си и като всеки млад човек се надявала, че някъде някой ще оцени знанията и способностите й и ще я назначи на подобаващо за нейното образование място. Не станало. Три години стояла без работа. Нуждата я принудила да стане продавачка в магазин за козметика. И там не било за дълго, понеже се омъжила, родила първото си дете и три години ползвала отпуск по майчинство. Междувременно родила и второто - още две години останала вкъщи. Така безработните й години станали общо 8. Тръгнала пак по фирми да търси работа по специалността. Изсмивали й се буквално в очите с думите: "Че какъв инженер сте вие след толкова години прекъсване!" И, хайде, пак на борсата... Парите все не стигали, у дома започнали разправии, които завършили с развод. Съпругът се запилял по чужбина и от него "ни вест, ни кост". Младата жена останала без никаква помощ, без средства и с грижа за две малолетни деца.
Междувременно Павлина вече работи. Но не като инженер, а като чертожник в частна фирма. Заплатата й е 450 лв., но я осигуряват на минималната. Преди няколко месеца собственикът обявил, че има финансови затруднения и няма да  плаща на служителите си, докато не си оправи положението. Въпреки това всеки ден Павлина и колегите й тихо и кротко идват на работа и съвестно си вършат задълженията. На никой даже не му минава и през ума да си търси правата. Нито от работодателя, нито от синдикатите или от Министерството на труда и социалната политика. Понеже нямат илюзии и знаят, че ако го направят, резултатът ще е един - незабавно уволнение. Ето защо Павлина си мълчи, кротува и вечер работи временно и на друго место. Там за още по-мизерно заплащане, но редовно и без данъци - "на ръка".
Случаят с Павлина нито е уникален, нито ще е последен. И точно това е скандалното. От 3-те милиона работоспособни българи повечето са с близка до нейната трудова съдба. Защото май само в България от всички държави в ЕС "Негово Величество Работодателят"

има само права, без задължения 

Едрият бизнес непрестанно реве, че му се увеличават данъците, таксите, че общините не си плащат поръчките, че държавата не му връща ДДС и до голяма степен нещата стоят точно така. Само че вместо да търсят виновника там, където е, т.е. във властта, на предприемачите им е по-лесно да си решават въпросите, като експлоатират все по-жестоко хората на труда. Да работиш и да не ти плащат заплата с месеци и дори с години стана обичайна практика. Но кому да се сърдим, след като синдикатите позволиха промени в Кодекса на труда, според които работодателят има право да отлага плащането за даден месец чак до края на следващия. В началото от това се възползваха наистина закъсалите, но като се видя, че няма контрол и солени наказания, спирането на заплатите се превърна в епидемия. Собственик на голяма и печеливша фирма неотдавна дори се скара на водещите от една телевизия, които го намериха за коментар в Чехия и каза в ефир най-безочливо: "Че кой в България плаща, та на мен ми искате обяснение!"
Министър Тотю Младенов прати избирателно на прокуратурата някои от фирмите-нарушители, но се оказа, че законът не позволява да им се търси друга отговорност освен чрез граждански иск в съда. Което на практика означава да чакаш от умрял писмо. Няколко години последователно синдикатите предлагаха неплащането на заплати да бъде криминализирано и да влезе в НК, но се разбра, че и това е загубена кауза. В парламента, където мнозинството от депутатите имат и добър бизнес, естествено надделя мнението, че "това няма да реши проблема, тъй като затворът не е място за възпитание". И сега иди му хвани края кой плаща и кой не плаща. Даже един нахалник, когото неотдавна показаха по телевизия, принудил работниците си да подпишат анекс към трудовия си договор, че ще им плаща заплатите със закъснение до 6 месеца. И хората си мълчат, защото знаят, че, а са си отворили устата да протестират, а са ги уволнили веднага. И всякакви приказки, че работникът трябва да настоява и да си търси правата, у нас са красиви пожелания с последваща грозна действителност.
Сега между правителството, синдикатите и работодателите се е завихрил поредният                     

безумен и унизителен спор

Този път ябълката на раздора е дали да се вдигне минималната работна заплата от 240 лв. и ако отговорът все пак е "да", с колко, за да не изпадне бизнесът в абсолютна мизерия. Нещата са още по-отвратителни, защото става дума за повишение на доходите на някакви си само 115 000 души, 10 на сто от които са в държавния сектор. Сами изчислете каква ще е "гигантската" сума,  която трябва да се отдели от хазната и от частния бизнес. Някой да мисли как хората с минимални доходи свързват двата края? Макар добре да се знае, че те получават след удръжките едва 188 лв., а прагът на бедността е вече 230 лв. Т.е. работиш само едва да оцеляваш физически. 
И понеже дежурното оправдание и на политическата, и на икономическата ни власт е: "Така е в Европа", трябва да кажем, че в конкретния случай там не е точно така. България е единствената страна в ЕС, която през най-жестоките години на кризата (2009 и 2010-а) не повиши минималната работна заплата. Но нека видим как стоят нещата в съседна Гърция, с чийто "сценарий" непрекъснато ни плашат управляващите. Там минималната заплата сега е 600 евро, при 28 000 долара брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. У нас този показател е 13 000 долара, следователно минималната работна заплата трябва да е около 280 евро. В друга, също изпаднала в тежко икономическо положение страна - Португалия, БВП е 1,6 пъти по-висок от нашия, но минималната ни заплата е 3 пъти по-ниска от тази на португалците. Как в тези държави си правят сметката и как я правим ние?
В едно от предаванията "Референдум" по БНТ мастити работодатели се надвикваха, че за да растат доходите, трябва да се работи повече. Принципно спор за това няма. Обаче, както знаем, шивачки в чужди фирми у нас работят по 10 часа дневно, а взимат мизерни пари. А собствениците на тези фирми прилагат жестока експлоатация, защото знаят, че тази форма на труд се използва, макар и по-прикрито, и от повечето български работодатели.
Статистиката отчете за 2010 г. 6,6% ръст на производителността на труда, обаче заплатите продължават да си стоят във фризера. Защо и къде отива брутната добавена стойност в икономическия сектор? И колко всъщност е тя? Производителността на труда в България е 44% от средната в ЕС. Но покупателната способност на българите е само 20 на сто от тази на другите европейци. Не е трудно човек да си отговори къде отива разликата.
И тук идваме до

другата голяма лъжа

За това как се осигуряват хората на наемния труд в България. По данни на НОИ осигурявани върху минимална заплата доскоро са били половината от работещите, през 2009 г. те са намалели на 24%, а през 2010-а са 28 на сто. Блажени са верующите! Понеже никой не знае колко са всъщност работниците в сивата и черната икономика. А има и още една подробност - 47 на сто от хората са наети със заплата, равна на минималните осигурителни прагове за съответната професия, т.е. тях ги осигуряват на разрешения от закона минимум. Което пък означава, че с помощта на двойни ведомости работодателят си спестява плащането на по-големи осигуровки. Засега само 8,5 на сто са се престрашили да признаят в проучване, че взимат и пари на ръка. Другите ще ревнат след време, когато ще им начислят унизително малка пенсия. Но има и по-лош вариант - изобщо да не получиш пенсия. Социолози твърдят, че около 8 на сто работят без никакъв договор и реално не трупат стаж.
Макар и негласно, държавата напълно е отпуснала края на работодателите. Резултатът от това либерално отношение се изчислява в невнесени с месеци и години осигуровки за милиони левове. Ама да сте чули някой да е наказан сурово? Няма такива, разбира се. Като ги хванат в крачка, работодателите обикновено сключват с НОИ споразумение за разсрочено плащане и докато се издължат, работниците им карат на фотосинтеза.
Но като се замислим, т.нар. Кодекс на труда позволява на работодателя не само да не ти плаща, а и да те принуждава да работиш допълнително до 6 часа седмично и да те уволнява, когато и както си иска. И няма как да не се питаме: реално чии интереси защитава този кодекс - на труда или на капитала? Обаче - изненада! И работодателите не го харесвали и настоявали изобщо да го няма.
Европейските държави вече излязоха от кризата и икономиките им дърпат напред. На нашия бизнес обаче хаосът толкова му хареса, че ако може България да си остане все така. Защото се оказа, че нашенската криза може да не ражда стоки и услуги, но ражда милионери. По данни на данъчните служби само за тежката 2010 г. броят на родните милионери се е увеличил... 60 пъти и е достигнал 1673 души. Един дори наел остров от Малдивите, като плащал на ден 10 000 лв. наем за двама. "По правило големите пари не са чисти. Законите се прескачат и правилата не се спазват", казва в интервю социологът Кольо Колев. Според него това се нарича първоначално натрупване на капитал. Ненормалното е, че у нас го натрупват от 20 години, все не са го натрупали и надали скоро ще го натрупат. Защото, както казват французите, апетитът идва с яденето. А с него и самодоволството. Тия дни известен магнат рече с омерзение, че у нас бедните завиждат на богатите, мразят ги и това било извратено. А нима не е извратено някой да те ограби като пладнешки разбойник, а после да те ругае, че не го обичаш? Както ограбиха националното ни богатство и българския народ.
Някога се гордеехме с това, че в българската държава робовладелство не е същестувало. Но пък дали сега не плащаме за "даволъка" на предците ни да прескочат цял обществен строй? Защото това, което днес преживяваме, в никакъв случай не е капитализъм, не е и див капитализъм. Това си е направо капитализъм с отвратително робовладелско лице.