Но Исус е яздил ослица...
Парадността на някои литийни шествия и тържествени литургии са повече съзвучни с клаксоните на скъпите мерцедеси на синодалните отци, отколкото със смиреното преклонение
/ брой: 80
Не знам съвпадение ли беше, че в деня, в който бяха провъзгласени за светци жертвите от Баташкото клане, по една от централните телевизии беше излъчено интервю с пловдивския владика Николай, станал известен със слабостта си към скъпи часовници и луксозни автомобили. Но и да е било случайност, темата е повече от злободневна. Само че беше изпортена от безпомощността на интервюиращата журналистка. Когато отиваш да интервюираш висш клирик, трябва да си изключително добре подготвен, защото това са хора, владеещи всички тънкости на словото и мисълта, професионалисти в изкуството на спора, майстори на софистиката. А нашето момиче подходи така, както върви да си на женския пазар и да тикнеш микрофона под носа на първата пенсионерка с въпрос какво мисли за поскъпването на картофите. "Защо се возите на скъпи коли?" или нещо от този род попита тя дядо Николай. "Това ли намерихте да ме попитате на днешния ден?", отвърна владиката. Вместо най-уместната, просто идваща автоматически на ума в случая реплика - "От това се интересуват нашите зрители", репортерката почти дословно повтори въпроса, с което показа, че напълно й липсва задължителната за журналиста бърза реакция и усет за импровизация. Излезе "каквото си баба знае, това си бае". Усетил неравностойността на събеседника, владиката зададе риторичния въпрос: "Вие какво искате, да обикалям пеша Пловдивската епархия, която е най-голямата в България?" И се оттегли към мерцедеса си като победител. Нямаше да е така, ако репортерката или шефовете й бяха обсъдили предварително реакцията на този толкова лесно предвидим аргумент. И дядо Николай нямаше да се оттегли като победител, а щеше да подвие опашка, ако му беше напомнено, че Исус е проповядвал в Юдея и Самария (които не са по-малко обширни от Пловдивско), движейки се пеша, че е влязъл в Ерусалим на гърба на ослица, че апостол Павел е обиколил също пеша три пъти източното Средиземноморие, за да създаде огнищата на християнството. Но за това, перифразирайки известната реклама, не стига да се водиш на щат "журналист", трябва и акъл.
Парадността, помпозността, външният блясък на някои литийни шествия, тържествени литургии и т.н. са повече съзвучни с клаксоните на скъпите мерцедеси на синодалните отци, отколкото със смиреното преклонение. Да не говорим за наследените от езичеството обреди с ковчежета с всякакви кокаляци, провъзгласени от злополучен министър за нечии свети мощи, от които болните да чакат изцеление, а защо не и избавление на държавата от кризата. Но щом няма мутра, която да не се кръсти прилежно, докато попът му осветява бардака, нито пък танцьорка, която остава по единия златен кръст на шията, докато се кълчи на кола, става в реда на нещата да не забелязваме мерцедесите на светиня му, а да слушаме благочестивите му проповеди.