Нищо ново на пенсионния фронт

Заложеното увеличение на пенсиите от 1 юли 2020 година е с 6,7 процента. Нищожно, символично нарастване, още повече, че при очаквана средна пенсия от 382 лева за тази година, прогнозата за догодина е тя да стане 412,28 лева. Сравнението с линията на бедността, която догодина ще бъде 363 лева, е прекалено очевидно. От първи юли догодина минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 219,43 лв. на 234,13 лв. От същата дата социалната пенсия за старост се увеличава от 132,74 лв. на 141,63 лв. - с 6,7 на сто. Таванът на пенсиите остава 1200 лева.

Преди дни Надзорният съвет на НОИ утвърди със 8 гласа "за" Проектозакона за бюджета на ДОО за 2020 година. Той е бил подкрепен само от представителите на държавата и на Съюза за стопанска инициатива. Както вече стана ясно, той не залага промяна при обезщетенията за майчинство и безработица, както и в режима по изплащането на болнични. Това са и 

част от спорните моменти

заради които работодателите и синдикатите не са подкрепили бюджета. Бизнесът иска промяна в режима за изплащане на болничните и мерки срещу фалшивите болнични, а синдикатите са против задържането на обезщетенията за майчинство и безработица.

Социалният министър Бисер Петков е декларирал ангажимент на министерството да продължи дебата по тези въпроси, включително за болничните, минималните осигурителни прагове, механизъм за определяне на минималната работна заплата, механизъм, който да замести минималните осигурителни доходи.

Според него работодателите и синдикатите поставят своите искания, но решаването на проблемите трябва да стане с взаимен компромис. По думите му не трябва да се натоварва един бюджетен закон с толкова много очаквания, защото той трябва да даде финансовата рамка за Държавното обществено осигуряване. Бюджетът на НОИ за 2020 г. е с обща рамка 12,4 млрд. лева, като за първи път разходите за пенсии ще надхвърлят 10 млрд. лева.

И все пак бюджетът е 

без изненади, предпазлив

в който не се предвижда съществена промяна в нито един от ключовите параметри. Накратко, бюджет, който няма да подобри с нищо живота нито на пенсионерите, нито на майките, нито на безработните. Усещането на хората, които разчитат единствено на парите от държавата, няма да бъде усещане за забогатяване, за по-добър живот, независимо от статистиката, каза за ДУМА бившият социален министър и директор на Балканския институт по социална политика Иван Нейков. Цената на тази финансова стабилност, на тази сигурност, че пенсиите ще бъдат изплатени такива, каквито са, цената на тази стабилност е всъщност ниският размер на пенсиите, смята още Нейков. 

И в новия бюджет не става ни дума за осъвременяване на всички пенсии, каквото идея БСП лансира отдавна, и срещу която няма нито един експертен аргумент. Според Иван Нейков управляващите и този път не предприеха тази мярка, независимо от излишъците в бюджета, които се очертават. Още повече, както експертите предлагат, това може да не става еднократно, а да се разтегли в рамките на няколко години, на няколко стъпки и да бъде решен въпросът така, че да няма непоносимо финансово бреме върху бюджета на НОИ и върху републиканския бюджет. Засега този натрупващ се с годините проблем си остава.

Голямата гордост на управляващите

е, че пенсиите догодина се осъвременяват с 6,7 процента - тоест с повече от първоначално предвиденото. Това е единствената "радост" в проекта, която умело беше анонсирана отдавна, още преди разгара на предизборната кампания, но все пак достатъчно близо до датата на местния вот. И намекът на социалния министър Бисер Петков, че всъщност е възможно повишението да бъде и по-голямо, когато станат ясни окончателните данни за ръста на средния осигурителен доход и за инфлацията за 2019 година. Защото все пак сме едва октомври...

Впрочем Петков е един от малкото, които похвалиха въпросния проектобюджет - заради това, че показва по-голяма относителна финансова автономност, независимост от държавния бюджет заради увеличаването на приходите от осигурителни вноски. Има ръст на тези приходи от около 580 млн. лева, или 7,8 процента спрямо събраните за тази година. И причините за това - високите равнища на заетост, които се очаква да продължат и следващата година, както и от политиката на повишаване на доходите и в реалната, и в бюджетната сфера. Да се молим 

да не ни мине котка път

както се казва, защото бюджетът на Петков ни на йота не отчита, че при тази финансова и икономическа ситуация не само у нас правенето на бюджети ще става по-трудно и социално отговорно.    

Дефицитът в бюджета на ДОО за догодина е приблизително 4 милиарда, което макар и да показва известно подобрение, отново продължава да представлява близо една трета от цялата сума. Дупка, която за пореден път ще бъде запълнена от държавния бюджет, тоест от данъците на всички нас, а не от осигурителни вноски.

На този фон остава странно решението на управляващите максималният осигурителен доход да се замрази на 3000 лева. Това поражда чувство за несправедливост в обществото. И то с пълно право. Според бизнеса, разбира се, тези 3000 лева са предостатъчни, не така обаче мислят депутати от левицата и синдикалистите. От КНСБ дори искаха с времето този доход да достигне 10 минимални работни заплати, което за 2020 година означава 6100 лв.! Явно основният аргумент за нежеланието на управляващите да вдигнат максималния осигурителен доход е фактът, че максималната пенсия е 40 процента от него. Първо, на тавана са само 27 000 души, и второ - ако това е проблемът им, нека променят съотношението или да "отвържат" тавана на пенсиите от този доход. И без друго повечето ключови параметри в социалната сфера, начело с минималната работна заплата, се определят от дълги години по таванния способ, както сполучливо се изрази бившият социален министър и един от бащите на пенсионната реформа Иван Нейков. С пояснението, че таванен способ е чрез... 

гледане в тавана

а не по някакви обективни критерии и измерители.

Не може да се подмине фактът, че за пореден път всички фондове, с изключение на "малкия" фонд "Трудова злополука и професионално заболяване", са с недостиг, като най-голям е дефицитът във фонд "Пенсии".  

Относно разходите - залагат се малко над 700 милиона лева повече, основно заради ръста на пенсиите.  

Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане - 410 дни и размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст - 380 лева. Въпреки недоволството на работодателските организации, се запазва и режимът за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност - първите три дни за сметка на работодателите, а от четвъртия - за сметка на Държавното обществено осигуряване.

Проектозаконът ще бъде съгласуван в Националния съвет за тристранно сътрудничество, предстои и приемането му от Министерския съвет, както и окончателното му гласуване в Народното събрание.